Дийн Кунц - Панаирът

— Каза ли ти Бъз точно колко далече сме стигнали? — попита Ейми.

— Аха — ухили се Лиз.

— Господи, каква дискретност!

— О, стига! Не е клюкарствал за теб. Аз не съм някоя непозната. Та аз съм най-добрата ти приятелка! Някога с Бъз се чукахме, но си останахме добри приятели. Слушай, малката, тази вечер, като си тръгнем от панаира, нека да отидем у дома. Моите старци още ги няма. С Бъз можете да използвате тяхната спалня. Престани да си играеш с момчето. Достави му удоволствие. Достави удоволствие и на себе си. Искаш стария салам точно толкова силно, колкото го искам и аз.

Двете момчета се върнаха в колата и Ричи запали цигара с марихуана. Докато Бъз караше към панаира, четиримата си предаваха цигарата, всеки дръпваше дълбоко по няколко пъти и задържаше дима в дробовете си, колкото може по-дълго. На паркинга на панаира запалиха още една цигара и останаха в колата, докато привършат и нея.

Когато стигнаха будката за билети, Ейми се чувстваше затоплена, безгрижна и весела. Докато се носеше като в безтегловност из панаира, в невероятния шум и водовъртежа на движещата се тълпа, я споходи странното чувство, че тази вечер ще бъде една от най-важните в живота й. Тази вечер щеше да вземе съдбоносни решения за себе си; тази вечер или щеше да приеме ролята, която майка й и Лиз й отреждаха, или щеше да реши да бъде добър, почтен човек, какъвто винаги бе искала да бъде.

Стоеше върху тънко въже, което можеше да се скъса всеки миг, и бе време да скочи от едната или от другата страна; бе време да вземе решение. Нямаше представа откъде й хрумва всичко това, но бе уверена в правилността му. Чувството беше по-силно от нея и не би могла да го опровергае. Отначало я отрезви и я поуплаши, но после Лиз подхвърли много смешна шега за жената, която вървеше пред тях, и Ейми се разсмя, тревата оказа своето въздействие, смехът й премина в неудържим кикот и тя отново се понесе из пространството напред.

Ейми осъзна, че Лиз е имала право. Тревата правеше всичко по-различно и още по-забавно. Возиха се на Октопода, на синджирените люлки, на пикиращите самолети, на влакчето с лупингите, на Колоса и на всичко останало. Издиганията се струваха на Ейми по-резки, отколкото на предишните панаири; спусканията по-стремглави; въртенето, гмуркането, извиването и люшкането изглеждаха по-бързи и по-дивашки, отколкото преди. Ейми се държеше за Бъз и пищеше от удоволствие, но също и от непресторен страх. Бъз я притискаше към себе си, използвайки страха й и внезапните наклони на влакчетата като извинение, за да си открадне няколко приятни докосвания. Също като Лиз, Ейми бе облечена в къси панталонки и памучна фланелка. Бъз не можеше да устои на изкушението да докосне гърдите й и дългите й, голи, приятно загорели от слънцето, крака. Всеки път щом слезеше от някоя люлка, Ейми губеше ориентация за минута-две и трябваше да се притисне към Бъз, а на него това му харесваше, на нея също, защото той беше едър, с мускулести ръце и рамене.

Четирийсет минути след като бяха дошли на панаира, четиримата се измъкнаха от централната алея, промъкнаха се между няколко странични атракциона към служебния паркинг, където бяха спрени в редици панаирните камиони. Заобиколиха ги и се шмугнаха в тясна задънена алея, която свършваше до обраслата с бръшлян ограда. Застанали в изпъстрения със сенки летен здрач, запалиха трета цигара, която Лиз извади от чантата си. Бавно си я предаваха един на друг, вдишваха сладкия дим, задържаха го, колкото могат по-дълго, сетне го изпускаха с въздишка на удоволствие.

— Тази е малко по-различна — отбеляза Ричи, когато цигарата обиколи малката им групичка за втори път.

— Тази какво? — не разбра Ейми.

— Тази цигара — уточни Ричи.

— Да — рече Лиз. — Добавила съм подправка.

— Каква? — попита Бъз.

— Имай ми доверие.

— Ангелски прах? — предположи Ричи.

— Имай ми доверие — повтори Лиз.

Ей, не ми се ще да пуша нещо, дето не знам какво е — подхвърли Бъз.

— Имай ми доверие. Пък и вече няма значение. Цигарата почти свърши.

Бъз държеше угарката. Той се поколеба? Сетне каза:

— Защо пък да не живеем опасно. — И смукна за последен път.

Ричи целуна Лиз по шията, Бъз целуна Ейми и без тя да разбере какво става, се озова притисната към един от камионите, докато Бъз трескаво плъзгаше ръце по тялото й, целуваше я пламенно, промъквайки език в устата й, сетне измъкна фланелката от панталоните й, пъхна ръка отдолу и стисна голите й гърди, потърка с палци зърната, я тя простена тихо, притеснена, че някой може да мине зад камионите и да ги види, но неспособна да изрази тревогата си, тъй като откликваше със същата жар на грубите милувки на Бъз.