Дийн Кунц - Панаирът

Шокираното и ужасено изражение на Марко, което се бе появило, когато от устата на доброволката бе бликнала кръв, сега се стопи в усмивка. Магьосникът щракна с пръсти и жената в ковчега изведнъж оживя; болката изчезна от лицето й; тя се усмихна ослепително — и вече не изглеждаше като Лиз Дънкан.

Никога не е приличала на Лиз, помисли си Ейми. Въобразила съм си. Наркотиците. Халюцинации. Това не беше предзнаменование; Лиз няма да умре скоро. Господи, всичко свърши!

Публиката въздъхна с облекчение, когато Марко измъкна колчето от дупчицата в капака на сандъка. Зловещият вид на магьосника беше изчезнал. Той беше същият опърпан, тромав, глуповат мъж, който, препъвайки се, бе излязъл на сцената преди десет-петнайсет минути. Вездесъщото зло създание вече не гледаше през очите му; приликата му с Дявола се беше стопила, изпарила…

Игра на въображението, каза си Ейми, Халюцинации. Това не означава нищо. Съвсем нищо. Лиз няма да умре. Никой от нас няма да умре. Трябва да дойда на себе си.

Марко помогна на Джени да излезе от сандъка и я представи на публиката. Джени беше негова дъщеря.

— Още един евтин трик — с отвращение отбеляза Лиз.

Щом излязоха от шатрата на Марко, Ейми усети, че тримата й спътници са разочаровани, чувстваха се измамени. Сякаш се бяха надявали, че жената наистина ще бъде прободена в сърцето или че главата и ще бъде отсечена на гилотината. Подправката, която Лиз бе добавила в последната цигара с марихуана явно бе нещо доста силно, защото вече ги караше да се чувстват трескаво възбудени и неспокойни; трябваха им все по-силни вълнения, за да изразходват новопридобитата си емоционална енергия. Явно обезглавяване и бликаща кръв бяха точно зрелищата, от които Бъз, Лиз, а вероятно и Ричи, се нуждаеха, за да изгорят химикалите, които клокочеха в кръвта им — изживяване, което им бе необходимо, за да уталожи трескавата им възбуда.

Повече никакви наркотици тази вечер, закле се Ейми. Никога вече! Нямам нужда от опиати, за да бъда щастлива. Защо тогава да ги употребявам?

Четиримата отидоха в един от страничните атракциони, наречен „Чудновати животни“ и странните създания там накараха Ейми да настръхне. Имаше коза с две глави; бик с три очи и троен череп; отвратително прасе, което имаше по едно око от двете страни на зурлата и още две по-високо на главата, зеленикави лиги се стичаха от отворената му отпусната уста, два допълнителни крака стърчаха от лявата му страна. Най-сетне стигнаха до кошара с нормално изглеждащо агне и Ейми понечи да го погали; но когато животното се обърна към нея, тя видя, че има двойна муцуна, както и трето изцъклено сляпо око отстрани на главата, и рязко се дръпна. Кошмарните животни бяха като глътка бира след опияняващото като уиски въздействие на наркотика, който бе изпушила; когато излезе от шатрата със странните животни, Ейми се чувстваше още по-замаяна и откъсната от реалността.

Четиримата се качиха на Въртящата се ракета. Ейми се настани пред Бъз на мотоциклетната седалка в една от двуместните коли с аеродинамичната форма на куршум. В усамотеното пространство на рязко въртящия се контейнер, Бъз обхвана гърдите на Ейми. Центробежната сила я блъсна назад и тя усети възбудата му, когато бедрата му се притиснаха към нейните.

— Желая те! — прошепна той в ухото й, надвиквайки рева на въртящата се ракета и бесния вой на вятъра.

Приятно й беше да е тъй силно желана, някой да се нуждае от нея, така както се нуждаеше Бъз, и Ейми си каза, че сигурно е хубаво да си като Лиз. Поне около теб винаги има някой, на когото си нужен за нещо.

В павилиончето на Клоуна Бозо Бъз и Ричи успяха да улучат мишената и да потопят присмиващия се клоун в огромната вана с вода. Бъз постигна успеха със сляпа упоритост — купи отначало три бейзболни топки, сетне още три и още три, докато най-сетне улучи мишената и Бозо се катурна във ваната. Ричи, от друга страна, посрещна с презрение подобен подход. Той оцени ситуацията с математическа прецизност и усет, първите два пъти не улучи, ала се поучи от опитите и запрати третата топка право в целта.

По-късно, когато тяхната кабинка спря за момент на върха на виенското колело над проснатата като огромна блестяща змия централна алея на панаира, Бъз целуна Ейми. Целуна я жадно, страстно, езикът му се промъкна в устата й, ръцете му се плъзнаха по тялото й. Ейми осъзнаваше, че тази вечер е повратна точка в техните отношения. Тази вечер или трябваше да скъса с него, или да му даде това, което той тъй страстно желаеше. Не можеше повече да отлага. Трябваше да реши какъв човек е и на какво държи.