Дийн Кунц - Панаирът

Не и аз , напомни си Ейми. Повече никакви наркотици тази вечер. Никога!

Качиха се на влакче, наречено Пълзящата змия. Мъжът, който късаше билетите беше джудже и докато чакаше влакчето да тръгне, Лиз се присмиваше на мъжа, подхвърляйки шеги за ръста му. Той я изгледа гневно и на Ейми й се прииска приятелката й да млъкне. Когато Пълзящата змия най-сетне потегли, джуджето си отмъсти; ускори повече от обикновено и влакчето пое по множеството лупинги, изкачвания и спускания с такава скорост, та Ейми се уплаши, че вагончетата ще изхвръкнат от релсите. Вълнуващото возене се превърна в истинско мъчение, което сякаш нямаше край — стомахът й се свиваше, ръцете я заболяха от стискане, пот изби по челото й. И дори при тези обстоятелства, когато платнения покрив автоматично се затвори над стремглаво препускащото влакче, Бъз се възползва от прикритието на тъмнината и ръцете му трескаво се плъзнаха по тялото на Ейми.

Цялата тази нощ е като Пълзящата змия, помисли си Ейми. Напълно неконтролируема.

След като отново се возиха на Октопода и весело се удряха на блъскащите се колички, четиримата се върнаха в задънената улица зад панаирните камиони и Лиз извади още една от цигарите със специалната подправка. Над панаира се бе спуснал мрак й четиримата не се виждаха добре, докато си предаваха цигарата. Шегуваха се, че някой непознат може да изникне от тъмнината и да си дръпне, без да разберат, и се баламосваха един на друг, че виждат уроди да се крият под камионите.

Ейми се опита да излъже, когато цигарата стигна до нея. Дръпна си, но не вдиша. Задържа дима в устата, сетне го издуха.

Дори в тъмнината, когато можеше да съди само по огънчето на цигарата и звука от вдишването, Лиз усети, че Ейми не си е смукнала както трябва от тревата.

— Не изоставай от нас, малката — рязко рече тя. — Не разваляй забавлението.

— Не разбирам за какво говориш — отвърна Ейми.

— Как пък не! Дръпни си хубаво от цигарата. Когато съм дрогирана, обичам да имам компания в същото състояние.

Най-вече за да не ядоса Лиз, Ейми смукна отново от цигарата и този път вдъхна дълбоко дима. Мразеше се, задето беше толкова слабохарактерна.

Но не искам да загубя Лиз, помисли си тя. Имам нужда от нея. Нима имам друг близък човек?

Когато се върнаха на централната алея, четиримата едва не се блъснаха в един албинос. Топлият юнски вятър развяваше рядката му, бяла като памук — не, като паяжина — коса. Той насочи към тях прозрачните си очи — очи, които напомняха студен блажен дим — и рече:

— Безплатни билети за шоуто на Мадам Зина. Безплатни билети, за да ви предскажат бъдещето. За двете дами. С благопожелания от панаирната управа. Разкажете на приятелите си, че Големият Американски Пътуващ Панаир е много щедър.

Ейми и Лиз изненадано поеха билетите от подобните на бели червеи пръсти.

Албиносът изчезна в тълпата.

Четиримата се наблъскаха в малката шатра на гадателката. Лиз и Ейми седнаха на свободните столове до масата, където се намираше кристалното кълбо, искрящо с мека трепкаща светлина. Ричи и Бъз застанаха зад столовете.

Ейми реши, че Мадам Зина съвсем не прилича на циганка, въпреки разноцветните шалове, надиплените поли и крещящите бижута. Но жената бе много красива и подобаващо загадъчна.

Първо щеше да бъде предречено бъдещето на Лиз. Мадам Зина й зададе куп въпроси за нея и семейството й, сведения, от които се нуждаеше (както каза самата тя), за да фокусира възприятията си на медиум. Когато приключи с въпросите, тя надникна в кристалното кълбо; наведе се толкова близо, че тайнствената светлина и сенките наоколо изкривиха чертите й и тя заприлича на хищник.

В четири тумбести чаши, поставени в ъглите на шатрата, горяха свещи.

В голямата си клетка в дясната част на масата гарванът се размърда на пръчката си и дрезгаво изграчи.

Лиз погледна Ейми и извъртя очи.

Ейми се изкикоти. Чувстваше се лека като перце и безгрижна под въздействието на наркотика.

Престорено намръщена, Мадам Зина се втренчи в кристалното кълбо, сякаш се стараеше да прозре през воалите, закриващи бъдещето. После изражението й изведнъж се промени, заменено от искрено объркване. Тя премигна, поклати глава и се наведе още по-близо към светещата сфера върху масата.

— Какво има? — попиша Лиз.

Мадам Зина не отговори. Мъртвешкият израз на лицето й бе толкова истински, че Ейми се поуплаши.

— Не… — прошепна гадателката.