Дийн Кунц - Панаирът

Лиз очевидно смяташе, че Мадам Зина все още продължава да играе ролята си. Лиз явно не бе видяла неподправения ужас, изписан по лицето на гадателката, който Ейми бе забелязала.

— Аз не… — започна Мадам Зина, сетне замълча и навлажни устните си. — Никога…

— Каква ще бъда? — нетърпеливо попита Лиз. — Богата? Известна? Или и двете?

Мадам Зина затвори очи за момент, бавно поклати глава, сетне отново погледна в кристалното кълбо.

— Господи… аз… аз…

Трябва да се махаме оттук, помисли си тревожно Ейми. Трябва да си тръгнем, преди тази жена да ни е казала нещо, което не бихме желали да чуем. Трябва да станем, да излезем и да хукнем с всички сили.

Мадам Зина вдигна поглед от кристалното кълбо. Кръвта се бе отдръпнала от лицето й.

— Каква актриса! — обади се Ричи.

— Само врели-некипели — раздразнено подхвърли Бъз.

Мадам Зина не им обърна внимание и заговори на Лиз:

— Аз… бих предпочела… да не гадая твоето бъдеще… точно сега. Трябва ми… време. Време, за да изтълкувам това, което току-що видях в кристалното кълбо. Ще гадая първо на приятелите ти, а после… ще се върна отново на твоето бъдеще, ако нямаш нищо против.

— О, разбира се, нямам нищо против — отвърна Лиз, наслаждавайки се на това, което според нея бе игра за подмамване на клиента да доплати за по-подробно гадаене. — Тълкувайте колкото време искате.

Мадам Зина се обърна към Ейми. Момичето забеляза, че очите на гадателката не са какви то бяха преди няколко минути; в тях се долавяше страх и тревога.

На Ейми й се прииска да стане и да излезе от шатрата. Чувстваше същата странна свръхестествена енергия, която я бе наелектризирала по време на шоуто на Марко Магьосника. Завладя я студено лепкаво усещане и тя зърна стробоскопически образи на гробове и разлагащи се трупове, на ухилени скелети, кошмарни картини, които проблясваха като отрязъци от филм, прожектиран върху екран в подсъзнанието й.

Тя опита да се изправи. Не можа.

Сърцето й блъскаше бясно.

Отново наркотиците. Това е всичко. Просто действието на наркотиците. Подправката, която Лиз бе добавила към тревата. Искаше й се изобщо да не беше пушила от нея; искаше й се да се бе противопоставила на Лиз и да бе отказала.

— Трябва да ти задам няколко въпроса… за теб… и за семейството ти — неуверено започна Мадам Зина, без да театралничи, както бе постъпила, докато изпълняваше номера си пред Лиз. — Както казах и на приятелката ти… нужни са ми някои сведения, за да мога да фокусирам възприятията си на медиум. — Тя говореше така, сякаш споделяше желанието на Ейми да скочи и да избяга далече от шатрата.

— Продължавайте — прошепна Ейми. — Не искам да знам… но трябва.

— Ей, какво става тук? — попита Ричи, усетил новите зли вибрации, които изпълниха шатрата.

Все още блажено неосъзнаваща промяната в поведението на гадателката и неочаквано сериозният й тон, Лиз се намеси:

— Шшт, Ричи! Не разваляй шоуто.

Мадам Зина се обърна към Ейми:

— Име?

— Ейми Харпър.

— Години?

— Седемнайсет.

— Къде живееш?

— Тук в Ройъл Сити.

— Имаш ли сестри?

— Не.

— Братя?

— Един.

— Името му?

— Джоуи Харпър.

— На колко е години?

— На десет.

— Майка ти жива ли е?

— Да.

— На колко е години?

— На четирийсет и пет, струва ми се.

Мадам Зина премигна и навлажни устни.

— Каква е на цвят косата на майка ти?

— Тъмнокестенява, почти черна, като моята.

— Какви са на цвят очите й?

— Много тъмни, като моите.

— Как… — Мадам Зина прочисти гърло.

Гарванът изпляска с криле.

Най-сетне Мадам Зина заговори отново:

— Как се казва майка ти?

— Елън Харпър.

Името явно стресна гадателката. Ситни капчици пот избиха по челото й.

— Знаеш ли моминското й име?

— Джиавенето — отвърна Ейми.

Мадам Зина пребледня още повече и се разтрепери.

— Какво, по дяволите… — започна Ричи, объркан и смутен от непресторения страх на гадателката.

— Шшт! — скара му се Лиз.

— Само куп глупости — намеси се Бъз.

Мадам Зина очевидно нямаше желание да погледне в кристалното кълбо, но накрая се насили да го стори. Премигна, задъха се и изкрещя. Блъсна стола си назад и стана. Помете стъклената сфера от масата. Тя се стовари на земята, но бе твърде тежка, за да се счупи лесно.

— Трябва да се махнете оттук! — настоятелно рече гадателката. — Трябва да тръгвате. Напуснете панаира. Приберете се вкъщи, заключете вратите и останете там, докато панаирът напусне града.