Дийн Кунц - Панаирът

Гарванът грачеше истерично.

Уплашен, че птицата може да привлече някой при трупа, преди да се е отървал от него, Конрад отвори клетката, пъхна ръце вътре, сграбчи гарвана и му прекърши врата.

Излезе от шатрата на Зина и забърза обратно към Къщата на ужасите. Ейми Харпър и приятелите й щяха скоро да пристигнат, а той искаше да се подготви за посещението им.

Тази вечер Джоуи беше победител. Спечели шейсет и пет цента в играта с монети. Спечели малко плюшено мече за спуканите със стрелички балони. Спечели също и безплатно возене на въртележката, като успя да сграбчи месинговия пръстен при първата обиколка.

Беше на въртележката, яздеше черен жребец-красавец като този от филма със същото име, когато зърна Ейми. Не бе предвидил възможността приятелят й да я доведе на панаира, но ето я тук, в тъмнозелените си къси панталони и бледозелената памучна фланелка. Само че не беше с Бъз. Двете с Лиз вървяха към края на централната алея. Джоуи ги изгуби от поглед, защото люлката го завъртя, а когато направи пълен кръг, двете момичета бяха изчезнали в тълпата.

Няколко минути по-късно, щом слезе от въртележката, той тръгна да търси сестра си. Знаеше, че тя ще са зарадва да чуе как е заблудил майка им. Ще го сметне за умен и смел, задето е дошъл чак дотук съвсем сам. Той ценеше одобрението на Ейми повече от всичко на света и бе нетърпелив да чуе какво ще каже тя, като го види тук сам.

Тоалетната беше ярко осветена. Миришеше на мокър цимент, плесен и застояла урина. Умивалниците бяха на петна от непрестанно капещата вода.

След като Ейми и Лиз измиха ръцете си и се наведоха към огледалата да поосвежат грима си, от тоалетната излязоха две жени и момичетата и те останаха сами.

— Чувстваш ли се, сякаш летиш? — попита Лиз.

— Да.

— Аз също. Високо горе. И съм лека като перце. А ти?

— Аз съм омаяна — рече Ейми и присви очи към огледалото. Сложи си малко червило с трепереща ръка.

— Добре — рече Лиз. — Радвам се, че наистина си скапана. Може би най-после ще се поотпуснеш.

— Напълно отпусната съм.

— Страхотно! Тогава няма да е нужно да те навивам.

— Да ме навиваш за какво?

— За оргията.

Ейми я погледна и Лиз се ухили замаяно.

— Оргия? — повтори Ейми.

— Вече подхвърлих идеята на двамата негодници отвън.

— Бъз и Ричи?

— И двамата ще участват.

— Искаш да кажеш… четиримата… в леглото?

— Именно — рече Лиз, прибра червилото и затвори чантичката си. — Ще бъде фантастично!

— О, Лиз, не зная… Не мисля…

— Остави се на вълната, малката.

— Ще взема изпитите за колежа и…

— Ще вземеш хапче. И няма да забременееш отново. Не бъди такава проклета моралистка. Върви по течението, малката. Бъди такава, каквато си. Престани да се преструваш на сестра Праведност.

— Не мога…

— Разбира се, че можеш — рече Лиз. — Ще го направиш. Искаш го. Ти си също като мен. Признай фактите и се забавлявай.

Ейми се подпря на умивалника, за да не залитне. Причината за замайването й не беше само наркотика. Беше зашеметена от перспективата да се отпусне, да бъде като Лиз, да забрави бъдещето, да живее само за момента, неспособна да изпитва чувство на вина или угризения на съвестта. Сигурно е прекрасно да живееш по този начин. Чувстваш се толкова спокоен, толкова свободен…

Лиз се приближи до нея и добави:

— У нас. Веднага щом си тръгнем от панаира. Четиримата. Родителите ми имат голямо легло. Помисли за това, миличка. Можеш да имаш и двете момчета едновременно. И двамата умират да плъзнат стария салам в теб. Ще бъде страхотно. Ще ти харесва много. Знам, защото на мен ми харесва, а ти си също като мен.

Мелодичния ритмичен глас на Лиз изсмукваше цялата енергия и воля на Ейми. Тя се подпря на умивалника, затвори очи и усети как топлия съблазнителен глас я дърпа надолу, надолу към място, където тя не бе сигурна, че иска да отиде.

Сетне Ейми почувства някой да я докосва по гърдите. Рязко отвори очи.

Лиз я галеше интимно и се усмихваше.

Ейми искаше да отблъсне похотливата ръка на другото момиче, но не можа да намери сили да окаже дори тази незначителна съпротива.

— Винаги съм се чудила какво ли ще бъде, ако опитаме само двете, аз и ти — каза Лиз.

— Ти си замаяна — рече Ейми. — Толкова си друсана, че не знаеш какво говориш.

— Отлично зная какво говоря, малката. Винаги съм се чудила… А довечера ще разбера. Ще натрупаме страхотни спомени. — Тя се наведе по-близо, леко целуна Ейми по устните, бързо докосвайки я с език, който се стрелна като език на змия, и излезе от тоалетната, люлеейки бедра.