Дийн Кунц - Панаирът

— Господин Фредериксън е собственикът на панаира — търпеливо обясни Джанет. — Трябва да го познаваш. Сигурно ти е шеф. Той ми каза, че мога да огледам, където си поискам.

— Мирише жена — рече най-сетне Гънтър.

— Какво?

— Мирише жена. Мирише добре. Хубавица.

— О, не — промълви Джанет и усети как я обля студена пот.

— Иска хубавица.

— Не, не — рече тя. — Не, Гънтър. Това няма да е редно. Ще бъде лошо за теб. Само ще си докараш неприятности.

Той отново започна да души. Маската явно му пречеше да долови добре миризмата. Мъжът посегна и свали чудовищната маска на Франкенщайн, разкривайки своето собствено лице.

Когато Джанет видя какво е било скрито зад маската, тя се запрепъва заднишком по релсите и изпищя.

Едва ли бе възможно някой да я е чул, когато Гънтър скочи към нея и заглуши вика с един-единствен удар на огромната си ръка.

Джанет падна.

Той се стовари върху нея.

Петнайсет минути преди панаирът да отвори врати, Конрад направи последна проверовъчна обиколка на Къщата на ужасите. Премина по протежение на релсите, за да се увери, че няма препятствия по тях, няма забравени инструменти или неправилно поставени траверси, които биха могли да станат причина за дерайлиране на някое от вагончетата.

В Залата на Гигантските паяци откри мъртвата жена. Беше на релсите под един от огромните фалшиви тарантули. Беше просната върху окървавените си дрехи — гола, с множество синини и порезни рани. Главата й беше откъсната; лежеше с лицето нагоре на няколко метра от тялото.

Отначало Конрад си помисли, че Гънтър е убил жена от панаира. Това без съмнение щеше да е най-лошото нещо, което можеше да се случи. Труповете на външните хора можеха да се изхвърлят на места, където да отвлекат вниманието на полицията от всеки, свързан с Големия Американски Пътуващ Панаир. Но ако някоя жена от панаира бъдеше намерена изнасилена и обезобразена, полицаите щяха да се съберат тук и Гънтър неизбежно щеше да привлече вниманието им. Панаирджиите бяха приели момчето, както приемаха всички уроди, защото нямаха и най-малка представа за неконтролируемата му нужда да изнасилва, убива и вкусва кръв. По-рано той не бе склонен към насилие. Панаирджиите знаеха, че е по-различен, но бяха в пълно неведение колко опасно по-различен е станал през изминалите три години, през които със закъснение бе достигнал сексуална зрелост. Никой не му обръщаше голямо внимание; той беше като сянка в тяхната среда, едва забележимо присъствие. Но ако бе убита жена от панаира, някой щеше да се вгледа в Гънтър по-отблизо и истината щеше да излезе наяве.

След първоначално обзелата го паника Конрад осъзна, че мъртвата жена не е от панаира. Никога досега не бе виждал лицето й. Все още съществуваше шанс да спаси Гънтър и себе си.

Давайки си сметка, че няма много време да прикрие доказателствата, Конрад заобиколи кървавите останки и забърза към дъното на Залата на Гигантските паяци. Точно преди да стигне следващия завой на релсите, той се изкатери от тунела върху живата картина от две фигури: човек и гигантски паяк, вкопчени в смъртоносна схватка, неподвижни в момента, когато нямаше посетители, които да станат свидетели на борбата им. Мъжът и тарантулата бяха монтирани пред купчина камъни, изработени от папиемаше. Конрад заобиколи изкуствените камъни и коленичи.

Светлината на работните лампи над релсите не проникваше дотук. Той протегна ръка в мрака пред себе си и докосна грубия дъсчен под. След няколко секунди напипа железния пръстен, който търсеше. Дръпна го и повдигна капака на един от шестте отвора, разпръснати из Къщата на ужасите за улесняване на поддръжката.

Плъзна се по корем, с краката надолу през отвора, търсейки с крака пречките на стълбата, която водеше надолу. Намери ги и заслиза в непрогледната тъмнина. Точно когато главата му се оказа под равнището на пода на Къщата на ужасите, краката му докоснаха дъските на долното ниво и той скочи от стълбата.

Протегна се надясно в тъмнината, размаха ръка във въздуха, откри шнура на осветлението и го дръпна. Двайсетина крушки осветиха мазето, но помещението си остана мрачно. Конрад се намираше в стая с нисък таван, пълна с машини, зъбни колела, кабели, ремъци, скрипци, верижни механизми с необичайна конструкция — механичните вътрешни органи на Къщата на ужасите.

Конрад се отдалечи от стълбата, промуши се между две машини и излезе в тесен проход между дълги висящи кабели, опънати по множество метални колела. Мъжът забърза към северозападния ъгъл на помещението, където имаше работна пейка, сандък за инструменти, метални полици, отрупани с резервни части, куп брезентови платнища и няколко работни гащеризона.