Дийн Кунц - Панаирът

Държавен служител. Това беше неприятно. Но не чак толкова, колкото се бе опасявал. Поне не беше сестра или братовчедка на някой от панаирджиите. Нямаше приятели или роднини, които да работят на панаира, никой нямаше да я търси. Очевидно е изпълнявала служебните си задължения, проверявала е безопасността на съоръженията. Никой нямаше да разбере, че е изчезнала по време на инспекцията, защото никой вероятно не й бе обърнал специално внимание. Съществуваше добра възможност Конрад да премести тялото и да го подхвърли далече от панаира по такъв начин, че полицията да помисли, че жената е била убита, след като е напуснала работа.

Но не можеше да направи нищо повече преди мръкване; дори тогава щеше да бъде доста рисковано. А сега трябваше да излезе отпред на платформата, преди Призрака да започне да се чуди дали не му се е случило нещо и отново да дойде да го търси.

Конрад взе едно въже от близката полица и го промуши през халките по ръбовете на брезентовото платнище. После стегна въжето като шнур и направи нещо като огромна торба, в която останаха скрити мъртвата жена и вещите й. Замъкна торбата в ъгъла. Свали окървавения гащеризон и напъха и него в торбата. Ръцете му бяха изцапани с кръв и той ги изтри доколкото можа с няколко мръсни парцала, оставени върху работната пейка; набута и тях в торбата. Струпа останалите платнища върху изобличителните доказателства така, че да не се вижда нищо, освен куп смачкани брезентови платнища. Никой нямаше да се натъкне на мъртвата жена, поне не и през следващите няколко часа, през които щеше да остане тук.

Конрад облече отново сакото и панталона си и излезе от Къщата на ужасите през задния вход. Тъй като мазето не беше под земята, вратата го изведе право под топлите следобедни слънчеви лъчи зад постройката.

Мъжът влезе в най-близката тоалетна. Тъй като вратите бяха отворени само преди няколко минути, тук все още нямаше посетители. Конрад изтърка ръцете си под водната струя на чешмата, докато не станаха стерилно чисти като на хирург.

Върна се при Къщата на ужасите, заобиколи я и излезе отпред. Гигантското клоунско лице се смееше. Елтън, един от работниците на Конрад, продаваше билети. Призрака беше при входа. Гънтър, облечен като Франкенщайн, ентусиазирано ръмжеше към посетителите; той забеляза Конрад и за миг двамата се втренчиха един в друг. Макар разстоянието да бе твърде голямо, за да се погледнат в очите, помежду им се установи негласно разбирателство.

„Направих го отново.“

„Зная. Намерих я.“

„Сега какво?“

„Ще те предпазя и този път.“

Конрад остана на платформата пред Къщата на ужасите, докато над панаира се спусна нощта. Омайваше посетителите, примамвайки ги с красноречието си. Веднага щом се стъмни, той се оплака от главоболие и каза на Призрака, че се прибира в караваната си да полегне.

Вместо това отиде на големия паркинг, намираш се непосредствено до панаира, и потърси колата на Джанет Мидълмайер. Макар да разполагаше с миниатюрната табелка с регистрационния номер, налагаше се да провери твърде много коли. Намери доджа й едва след половин час.

Вкара го на територията на панаира през служебния вход с ясното съзнание, че дава основание на много хора да го запомнят, но нямаше какво друго да направи. Паркира в сянката зад Къщата на ужасите. Засега тясната пътека за персонала беше безлюдна. Конрад се надяваше никой да не мине оттук на път за тоалетните поне през следващите няколко минути.

Влезе бързо в Къщата на ужасите през задния вход и изнесе брезентовото платнище с трупа, докато посетителите още пищяха, уплашени от механичните чудовища в тъмния тунел горе. Той сложи ужасния си товар в багажника на доджа и подкара извън пределите на панаира.

Макар никога досега да не бе проявявал такава смелост и изобретателност, реши, че най-подходящото място, където може да остави трупа на жената, е собственият й дом. Ако полицаите все пак решат, че е била убита вкъщи, нямаше начин да свържат убийството й с панаира. Престъплението ще изглежда като поредния акт на насилие, с които полицията отдавна бе свикнала.

На около три километра от панаирната поляна, на паркинга на един супермаркет, Конрад претърси колата, опитвайки се да намери някакви указания за мястото, където е живяла Джанет Мидълмайер. Намери дамската й чанта под предната седалка, където я бе оставила, докато извършва инспекционната си обиколка на панаира. Прегледа съдържанието на чантата и откри адреса й, записан в шофьорската книжка.