Дийн Кунц - Панаирът

Когато Елън забременя, Конрад бе уверен, че най-сетне Господ му предоставяше възможност да се спаси от вечното проклятие. Като създадеше семейство и дареше децата си с прекрасен живот, изпълнен с обич и щастие, може би щеше да успее изкупи вината си за смъртта на майка си, сестрите и братята си. Месец след месец, докато Елън наедряваше, увереността на Конрад, че бебето ще бележи началото на спасението му, растеше.

Сетне се роди Виктор. Отначало, само за няколко часа, Конрад реши, че Господ стоварва поредното наказание върху него. Вместо да му даде възможност да изкупи греховете си, Господ изглежда заравяше лицето му в тях, показвайки му недвусмислено, че никога няма да познае благоденствието и душевния мир.

След като първоначалния горчив шок премина, Конрад започна да гледа на своя син-мутант в друга светлина. Виктор не бе дошъл от Рая. Беше пристигнал от Ада. Бебето не беше Божие наказание; беше благословия от Сатаната. Бог бе обърнал гръб на Конрад, но Сатаната му изпращаше бебето като приветствен дар.

Това можеше да изглежда като доста заплетено разсъждение за нормален човек, но за Конрад, който отчаяно търсеше избавление от вината и срама, обяснението бе напълно логично. След като вратите на Рая бяха завинаги затворени за него, той можеше с нетърпение да се насочи към вратите на Ада и да приеме съдбата си без разкаяние. Той копнееше да си намери място някъде, където и да е, дори в Ада! След като богът на светлината и красотата не му даваше опрощение, той щеше да го получи от бога на мрака и злото.

Конрад прочете множество книги за сатанинските религии и бързо откри, че Ада съвсем не е място, изпълнено с отровни серни изпарения и мъчения, както твърдяха християните. Според привържениците на Сатаната Ада беше място, където грешниците получаваха награда за греховете си; Ада беше във всяко отношение мястото на техните мечти. И най-хубавото от всичко, в Ада нямаше вина. В Ада нямаше срам.

Щом прие Сатаната за свой спасител, Конрад бе сигурен, че е взел правилно решение. Мъчителните огнени нощни кошмари не престанаха, ала във всекидневния живот Конрад намери спокойствие и мир, каквито не бе познавал от онази съдбоносна Бъдни вечер. За първи път откакто се помнеше, животът му придоби смисъл. Той бе на земята, за да върши дяволски дела и ако дяволът можеше да му предложи самоуважение, той бе готов да работи дълго и упорито за каузата на Антихриста.

Когато Елън уби Виктор, Конрад знаеше, че тя върши богоугодно дело и затова побесня. Едва не я уби. Но осъзна, че може да бъде хвърлен в затвора и екзекутиран като убиец, а това щеше да му попречи да изпълни ролята, която му бе отредил Сатаната. Хрумна му, че ако се ожени отново, Сатаната може да му изпрати ново знамение, друго демонично дете, което ще израсне и ще се превърне в бич за земята и хората.

Конрад се ожени за Зина и след време тя му роди Гънтър. Зина бе станала дяволската Мария, без да го съзнава. Конрад никога не й каза истината. Той се виждаше като Йосиф за Антихриста, баща и покровител. Зина мислеше, че детето е урод и макар да не се чувстваше напълно спокойна в негово присъствие, го прие с хладнокръвието, с което панаирджиите обикновено приемат уродите.

Но Гънтър не беше обикновен урод.

Той беше нещо повече. Нещо много повече!

Той беше страховит.

Той бележеше пришествието. Пришествието на мрака!

Апокалипсиса!

Докато таксито ускоряваше ход към светлините на панаира, Конрад погледна през прозореца към притихналите извънградски къщи и се запита дали поне един човек някъде там осъзнава, че изживява последните дни на Божия свят. Зачуди се дали поне един от тях си дава сметка, че детето на Сатаната е дошло на земята и съвсем наскоро е достигнало своята жестока зрелост.

Гънтър бе положил началото на господството на ужаса. Щеше да последва хилядолетие, белязано от мрака.

О, да, Гънтър бе нещо много повече от обикновен урод!

Ако той беше просто урод, това щеше да означава, че Конрад е бил на погрешен път за всичко, което е извършил през изминалите двайсет и пет години. И нещо повече от това; щеше да означава, че Конрад не просто е бил на погрешен път, а че е напълно луд, обладан от бесове.

Така че Гънтър беше повече от урод. Гънтър беше легендарното чудовище на мрака, поело към новия Витлеем.

Гънтър бе започнал разрушението на света и изтреблението на човеците.

Гънтър беше предвестникът на новата Мрачна епоха.

Гънтър беше Антихриста.