Дийн Кунц - Панаирът

С помощта на карта на района, която купи от бензиностанцията, Конрад успя да открие приятния жилищен комплекс, където бе живяла жертвата. Имаше множество дълги, двуетажни и триетажни сгради, постройки в колониален стил сред добре поддържана паркова растителност. Апартаментът на Джанет Мидълмайер се намираше на първия етаж. Отпред имаше празно място за паркиране на не повече от пет метра от задния вход.

В апартамента беше тъмно и Конрад се надяваше, че тя е живяла сама. Не бе намерил нищо, което да го наведе на мисълта, че е омъжена. Не носеше венчална халка; не бе намерил в чантата й нищо, адресирано до госпожа Мидълмайер. Разбира се, можеше да има съквартирантка или пък приятелят й да живееше при нея. Това щеше да създаде проблеми. Конрад беше готов да убие всеки, който се изпречеше на пътя му, докато се освобождаваше от трупа.

Той слезе от колата, оставяйки мъртвата жена в багажника и влезе в апартамента й. Бързата проверка на банята и единствената спалня беше достатъчна да го убеди, че Джанет Мидълмайер е живяла сама.

Той застана до прозореца в кухнята и проследи с поглед колата, навлязла в паркинга. Двама души слязоха и се отправиха към съседния вход на сградата. В същото време някакъв мъж излезе, качи се на фолксвагена си и замина. Когато всичко отново утихна, Конрад отиде при доджа, извади брезента от багажника и го внесе в апартамента, надявайки се, че никой не го наблюдава през прозорците на другите жилища.

Отнесе платнището в малката баня и го разтвори. Като се стараеше да не се изцапа, той вдигна брезента и изсипа съдържанието му във ваната. В гънките на платнището имаше доста кръв и Конрад я размаза по стените и пода на банята.

Изпита страховита гордост от хитро скроения план. Ако беше оставил мъртвата жена в спалнята й, полицейският патолог щеше да разбере веднага, че не е била убита там, тъй като нямаше да намери достатъчно кръв в подкрепа на тази теория. (По-голямата част от кръвта й бе изтекла в Къщата на ужасите, върху релсите и се бе пропила в дъските.) Но когато ченгетата я откриеха в банята, може би щяха да помислят, че липсващото количество кръв просто е изтекло през канала на ваната.

Конрад си спомни за закачената върху блузата й значка. Извади я от ваната и я пъхна в джоба на сакото си.

Взе също каската й, електрическия фенер и бележника, които бяха опръскани с кръв. Изми ги в умивалника, сетне ги отнесе в антрето и ги остави на шкафчето до закачалката. Нямаше представа дали жената ги е държала там, но и полицията нямаше да знае, а мястото изглеждаше подходящо.

Сгъна празното брезентово платнище.

В кухнята на ярката светлина от флуоресцентната лампа, той внимателно огледа ръцете си. Беше ги измил в банята, когато бе изчистил и вещите на убитата, но под ноктите му все още имаше засъхнала кръв. Той отиде до умивалника в кухнята и отново старателно изми ръцете си.

Откри чекмеджето, където жената държеше кърпите си за подсушаване на съдовете. Уви една около дясната си ръка и отнесе друга до кухненската врата. Отвори вратата, която имаше три малки декоративни прозорчета, и погледна към паркинга; под бледата светлина на уличните лампи не се чуваше нито звук, нито някакво движение. Той притисна сгънатата кърпа към външната страна на едно от малките прозорчета и удари отвътре с увитата си дясна ръка, опитвайки се да вдигне колкото е възможно по-малко шум. Стъклото се счупи с глух пукот и мъжът използва сгънатата кърпа, за да избута парченцата вътре върху кухненския под, така че да изглежда, сякаш убиецът е счупил прозорчето отвън, за да влезе с взлом. Конрад внимателно затвори вратата, изтръска кърпите, за да се увери, че нито едно парченце стъкло не е останало забито в плата, сгъна ги отново и ги върна в чекмеджето, където ги бе намерил.

Изведнъж осъзна, че нишки от кърпите вероятно са останали по парченцата счупено стъкло. Втренчи се в бляскавите частици. Нямаше време да ги огледа. Също така нямаше време да огледа под лупа и багажника на колата, за да провери за петна от кръв. А вероятно имаше и други пропуски. Просто трябваше да направи всичко, което бе по силите му и да се довери на закрилата на Сатаната, който направляваше всяко негово тъмно действие.

Мъжът остави ключовете от колата на Джанет Мидълмайер на кухненския плот и взе сгънатото платнище. На излизане от апартамента избърса бравите с носната си кърпичка. Нямаше досие в полицията; не разполагаха с образец от отпечатъците му, но въпреки това трябваше да бъде предпазлив.