Дийн Кунц - Панаирът

Конрад бързо съблече сакото си, събу панталоните и нахлузи гащеризон. Не желаеше да дава обяснения на Призрака за изцапаните с кървави петна дрехи.

Взе едно от брезентовите платнища и изтича обратно към стълбата. Озовал се отново в Къщата на ужасите, той се върна при мъртвата жена върху релсите.

Погледна часовника си. Днес началото бе обявено за четири и половина. Часовникът му показваше точно толкова. В този момент входните врати се отваряха и потокът от посетители се изсипваше вътре. След десетина минути първите щяха да си купуват билети за Къщата на ужасите.

Призрака нямаше да включи захранването, преди да е получил окончателния доклад за състоянието на релсите. Сигурно вече се чудеше защо Конрад се бави толкова. След две-три минути щеше да дойде да провери.

Конрад разстла платнището в тунела. Вдигна все още топлото тяло и го положи в средата на брезента. Сграбчи дългата разпиляна коса и вдигна откъснатата глава на жената — устата беше отворена, очите — изцъклени. Остави и нея върху платнището. Прибави разкъсаните окървавени дрехи, електрическия фенер, малкото бележниче и каската. Защо ли бе носила каска? Какво бе правила в Къщата на ужасите? Потърси чантата й. Всяка жена носеше чанта; ала не можа да намери. Най-сетне, задъхан от умора, Конрад събра краищата на платнището, вдигна го и го помъкна към мястото, където човекът и паякът бяха временно застинали в смъртоносна схватка.

Тъкмо се качи на платформата, след като бе вдигнал върху нея брезентовото платнище, когато чу някой да го вика по име:

— Конрад?

С прималяло сърце погледна назад по протежение на релсите, долу в тъмния тунел.

Беше Призрака. Албиносът стоеше на около петнайсетина метра в края на правия участък, точно на входа на Залата на Гигантските паяци. Беше само блед силует; Конрад не можеше да види лицето на албиноса.

След като аз не го виждам ясно, значи и той не може да ме види по-добре, с облекчение си помисли Конрад. Не може да види платнището, а дори да можеше, няма как да разбере какво има в него.

— Конрад?

— Да. Тук съм.

— Някакви проблеми ли има?

— Не, не. Всичко е наред.

— Вратите са отворени. Посетителите ще ни залеят след няколко минути.

Конрад приклекна до платнището, като се опита да го скрие с тяло от погледа на Призрака.

— Имаше някакви боклуци върху релсите. Но сега всичко е наред. Погрижих се да разчистя.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Призрака и тръгна към него.

— Не! Не, не. Прибрах всичко. По-добре върви да включиш захранването и започни да продаваш билети. Готови сме за работа.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен! — сопна се Конрад. — Хайде, размърдай се. Ще изляза след няколко минути.

Призрака се поколеба само за миг, сетне се обърна и пое обратно по пътя, по който бе дошъл.

Щом албиносът се изгуби от погледа му, Конрад завлече брезентовото платнище зад камъните от папиемаше. Срещна известни затруднения, докато прокара страховития си товар през отвора. Надвеси се, сниши го колкото можа и го пусна. Вързопът падна в подножието на стълбата. Платнището се разтвори и смъртно бледата откъсната глава го погледна с изцъклените си очи; устата бе застинала в безмълвен писък.

Конрад отново слезе по стълбата и затвори капака след себе си. Наведе се, събра краищата на платнището и завлече трупа при пейката в северозападния ъгъл на мазето.

Над главата му постройката внезапно се изпълни със звуците на зловещата музика, щом Призрака включи захранването.

С гримаса на отвращение Конрад прегледа окървавените дрехи на жената една по една. Провери джобовете на джинсите й, на сакото, на блузата, търсейки някакъв документ за самоличност.

Намери веднага ключовете от колата й. Към халката бе прикрепено миниатюрна табелка с регистрационния номер, каквито продаваха някои организации на ветераните. Изписаният номер напълно съвпадаше с истинския.

Още преди да свърши с проверката на дрехите, той зърна значката с надпис „ГАПП: Високопоставено длъжностно лице“, закачена на блузата й. Това откритие го разтърси. Ако тя наистина бе високопоставено лице, инспектирало панаира, тайната на Гънтър скоро щеше да излезе наяве.

Конрад откри това, което търсеше в последния джоб, който преобърна. Беше ламинирана карта за самоличност, според която жената беше Джанет Лий Мидълмайер; работеше в окръжното управление за обществена безопасност; беше инженер по безопасността, каквото и да означаваше това и притежаваше изключителни правомощия на територията на щата Мериленд.