Дийн Кунц - Панаирът

Елън изгълта питието си и стана. Изправи се твърде бързо и стаята се завъртя. Жената се хвана за масата, за да не загуби равновесие.

Докато прекосяваше дневната, тя се блъсна в масата и събори красивата, ръчно изработена и украсена с дърворезба статуетка на Христос, която бе купила много отдавна, още когато работеше като сервитьорка. Статуетката падна на килима и макар че беше само трийсетина сантиметра висока и съвсем лека, Елън се затрудни да я вземе и да я постави обратно на мястото й; пръстите й бяха надебелели като наденички и не можеха да се свият, камо ли да задържат каквото трябва.

Мина й през ума, че приказката за заспиване не е чак толкова добра идея. Може би нямаше да се справи с нея. Но си помисли за сладкото личице на Джоуи, за ангелската му усмивка и решително пое нагоре по стълбите. Стъпалата бяха коварни, но Елън успя да стигне втория етаж, без да падне.

Когато влезе в стаята на момчето, видя, че вече си е легнало. Светеше само нощната лампа — слаба крушка в абажур на стената, излъчваща призрачна, лунно бледа светлина.

Жената спря на прага и се ослуша. Момчето обикновено леко похъркваше в съня си, но сега бе съвсем тихо. Може би Джоуи все още не беше заспал.

Залитайки на всяка крачка, тя весело приближи до леглото и сведе поглед към детето. Почти нищо не се виждаше на мъждивата светлина.

Решила, че трябва да е заспал, с намерението само да го целуне по челото, Елън се наведе към него…

Отвратително, светещо нечовешко лице изскочи от тъмнината към нея, кряскайки неистово като разярена птица.

Елън изпищя и залитна назад. Силно се блъсна в ръба на гардероба.

В съзнанието й се завъртя калейдоскоп от тъмни ужасяващи картини: плетената люлка се клати яростно от своя чудовищен товар; огромни зелени животински очи блестят с омраза; разширени потрепващи ноздри душат, душат… блед петнист език; дълги костеливи пръсти се протягат към нея в мига, когато проблясва светкавица; хищни заострени нокти замахват към шията й…

Лампата на нощното шкафче светна и прогони ужасните спомени.

Джоуи седеше в леглото.

— Мамо? — промълви детето.

Елън се облегна на гардероба и спазматично си пое въздух. За няколко секунди, сторили й се цяла вечност, бе забравила да диша. Съществото в тъмнината бе Джоуи. Бе надянал маската си за Празника на Вси светии, която бе оцветена с фосфоресцираща боя.

— Какво правиш, по дяволите? — попита тя. Отблъсна се от гардероба и пристъпи към леглото.

Детето бързо свали маската. Очите му бяха разширени.

— Мамо, помислих те за Ейми.

— Дай ми това! — грубо издърпа тя маската от ръцете му.

— Сложих гумен червей в козметичния крем на Ейми и си помислих, че е дошла да ми отмъсти по някакъв начин — припряно обясни Джоуи.

— Кога най-сетне ще надраснеш тези глупости? — попита Елън. Сърцето й все още блъскаше бясно в гърдите.

— Не знаех, че си ти! Не знаех…

— Подобни шеги са отвратителни — ядосано рече майка му. Приятната алкохолна мъгла се бе разсеяла без остатък. Сънната й леност бе изчезнала, заменена от кошмарно напрежение. Беше все още пияна, но приповдигнатото й настроение бе помръкнало, радостта й бе преминала в печал. — Отвратителни — повтори тя и се взря в маската, която държеше. — Отвратителни и извратени.

Джоуи се сви назад до таблата на леглото, сграбчил уплашено завивките, сякаш щеше да ги отметне и да побегне с всички сили.

Все още треперейки от шока при вида на това ухилено зъбато светещо лице, изскочило от мрака, Елън огледа другите странни предмети в стаята на момчето. По стените висяха зловещи плакати: Борис Карлоф в ролята на чудовището Франкенщайн; Бела Лугоши като Дракула; и някакво друго същество от филм на ужасите, което Елън не можа да разпознае. Върху скрина, бюрото и полиците за книги имаше фигури на чудовища — триизмерни пластмасови фигурки, които Джоуи бе слепвал от детските комплекти, които се продаваха.

Пол бе разрешил на момчето да се занимава с това страховито хоби и бе настоял, че всички деца на възрастта на Джоуи се интересуват от такива неща. Елън не възрази решително. Макар увлечението на момчето по ужаси и кървави истории да я безпокоеше, това й се струваше относително маловажен проблем и тя го бе отстъпила на Пол, така че той да се чувства по-уверен, когато й отстъпва правото за по-големи и по-важни решения.

Ядосана, че Джоуи така я беше изплашил, разстроена от неочакваните спомени, които лошата шега бе възкресила, с все още изкривени от алкохола преценки, Елън захвърли маската в кошчето за боклук.