Дийн Кунц - Панаирът

Снощи в леглото Ейми се чудеше дали подсъзнателно не е искала да забременее само за да ядоса майка си. Тази мисъл я бе стреснала. Сега се запита дали не поддържа приятелството си с Лиз Дънкан поради същата причина. Лиз се ползваше (и това й харесваше!) с най-лошата репутация в училището; говореше неприлично и непочтително, поддържаше безразборни сексуални връзки. Приятелството с нея можеше да бъде за Ейми само още един начин да се разбунтува срещу традиционните ценности и морал на майка й.

Както и преди, Ейми се сепна от мисълта, че може би проваля бъдещето си само за да причини по някакъв начин болка на майка си. Ако това беше вярно, омразата и гневът, които изпитваше към майка си, явно бяха по-дълбоки и по-силни, отколкото си даваше сметка. Това означаваше също така, че не може да направлява живота си; означаваше, че действията й са продиктувани от черна ненавист и покваряваща горчивина, които не бе в състояние да овладее. Ейми дотолкова се обезкуражи от тези мисли, че се отказа да разсъждава върху тях; бързо ги изхвърли от съзнанието си.

— И тъй — обади се Лиз, — ще ми кажеш ли най-сетне какво се е случило?

Ейми примигна.

— Ами… виж… скъсах с Джери.

— Кога?

— Снощи.

— След като си тръгнахте от бала? Защо?

— Той е тъп, освен това е долен мръсник!

— Винаги е бил такъв — провлечено изрече Лиз. — Но досега това не те смущаваше. Защо така изведнъж реши да скъсаш? И какво общо има това с нуждата ти от три-четири стотачки?

Ейми се озърна, уплашена, че някой може да чуе това, което се готвеше да каже. Бяха в последното сепаре, така че зад нея нямаше никой. От другата страна, зад Лиз, четирима младежи от футболния отбор си бяха организирали бурно състезание по канадска борба. На най-близката маса две двойки самозвани интелектуалци обсъждаха най-новите филми и говореха за актьорите така фамилиарно, сякаш от години работеха в Холивуд и всичко от киноиндустрията им беше от ясно по-ясно. Никой не подслушваше.

Ейми върна поглед към Лиз.

— Напоследък сутрин ми се гади.

Лиз разбра веднага.

— А менструацията ти?

— Нямам.

— Дявол да го вземе!

— Разбираш защо ми трябват парите.

— За аборт — тихо рече Лиз. — Каза ли на Джери?

— Точно затова скъсахме. Каза, че детето не било от него. Отказа да ми помогне.

— Гадно, малко лайно!

— Не знам какво ще правя.

— По дяволите! Защо не отиде при лекаря, който ти препоръчах? Ако беше взела рецепта за противозачатъчни…

— Страхувах се да вземам хапчета! Нали си чувала слуховете за рак…

— Щом стана на двайсет и една — заяви Лиз, — ще си направя операция за стерилизация. Но дотогава ще трябва да разчитам на хапчетата. Кое е по-лошо — риска да пипнеш рак или да надуеш корема?

— Права си — нещастно промълви Ейми. — Нямам представа защо не те послушах.

„Освен ако подсъзнателно не съм искала да забременея, без дори да си давам сметка за това?“

Лиз се наведе към нея.

— Господи, малката, съжалявам! Много съжалявам. Чувствам се отвратително. Наистина! Чувствам се отвратително, задето така си загазила.

— Представи си аз как се чувствам.

— Господи, какъв лош късмет.

— Не знам какво ще правя — повтори Ейми.

— Ще ти кажа какво ще направиш. Ще си отидеш вкъщи и ще кажеш на старите.

— О, не! Не мога. Ще бъде ужасно.

— Виж, знам, че няма да е приятно. Ще има крясъци, опявания, обиди… Ще ти втълпят такова чувство за вина, че няма да се отървеш от него, докато си жива. Ще бъде голямо изпитание, няма съмнение. Но няма да те пребият от бой, нито пък ще те убият.

— Майка ми може и да ме убие…

— Не ставай глупава! Ще опява, ще беснее, ще те накара да се чувстваш ужасно нещастна. Но нека не забравяме какво е най-важно. Най-важното е да си затътриш задника в някоя болница, където да изстържат бебето от теб колкото е възможно по-скоро, защото иначе…

Ейми трепна, поразена от безочливия начин, по който се изразяваше приятелката й.

— Трябва само да стискаш зъби, докато ти крещят — продължи Лиз. — А после старите няма къде да ходят, ще платят за аборта.

— Не. Ти забравяш, че родителите ми са католици. Те смятат, че абортът е грях.

— Може да мислят, че е грях, но не биха позволили младо момиче като теб, още повече собствената им дъщеря, да съсипе целия си живот. Католички правят аборти непрестанно, остави ги какво говорят.

— Сигурна съм, че си права — рече Ейми. — Но майка ми е фанатичка. Никога няма да се съгласи да направя аборт.

— Наистина ли смяташ, че ще иска да живее със срама да има незаконно внуче в къщата си?