Дийн Кунц - Панаирът

Тя си спомни част от странна и доста неприлична песничка, която бе чувала, докато учеше в гимназията:

В гимназията Криси се бе смяла на тази песничка. Но сега, все още на крехката възраст от двайсет и една години, когато си даваше сметка колко безперспективно е бъдещето й тук, стихчето не й се струваше никак смешно.

Някой ден щеше да се премести в Ню Йорк или Лос Анджелис, в някой град, който предоставя по-големи възможности. Възнамеряваше да замине веднага щом спестеше достатъчно, за да може да се издържа шест месеца. Вече бе събрала средства за около пет месеца.

Замаяна от блясъка и багрите на панаира, Криси се отправи към атракционите в края на централната алея, на няколко метра зад които очакваше да открие тоалетните. Бяха ниски панелни постройки, закътани в периферията.

Докато се промъкваше през тълпата, собственикът на стрелбището я забеляза и подсвирна след нея.

Тя се усмихна и му махна в отговор.

Чувстваше се страхотно. Макар засега да не можеше да се измъкне от Коул Каунти, очакваше я чудесно, бляскаво бъдеще. Знаеше, че е хубава. Освен това беше и умна. С тези качества можеше да си намери работа във всеки голям град, и то доста бързо. За шест месеца със сигурност щеше да успее. В момента работеше като секретарка, но това бе само временно.

Панаирджията, който работеше на колелото на щастието, чу шеговитата закачка на колегата си от стрелбището и също подсвирна подир нея. Към него се присъедини още някой.

Криси се почувства като неземно ефирно създание, боготворено и безсмъртно.

Пред нея гигантското клоунско лице върху фасадата на Къщата на ужасите пронизително се изкикоти.

Къщата на ужасите, разположена до атракциона с уродите, се намираше в източния край на централната алея и Криси предположи, че някъде зад нея трябва да са тоалетните. Тя зави покрай голямата постройка, оставяйки зад себе си шоуто на уродите и продължи по тясната пътечка между двата атракциона, далече от тълпата, светлините и музиката.

Във въздуха вече не се долавяше сладникаво-пикантния аромат на панаирни вкуснотии. Миришеше на мокри дървени трици, машинно масло и бензин от големите, бръмчащи генератори.

Откъм огромния търбух на Къщата на ужасите долиташе дрънченето на вериги, вой на вещици, зловещият смях на призраци, кикот на таласъми, ритмичното тракане на колела по виещи се релси; призрачната музика ту се усилваше, ту заглъхваше… Някакво момиче изпищя. После още едно. После три или четири наведнъж.

Държат се като малки деца, презрително си помисли Криси. Толкова жадуват за бълнуващи преживявания, че са готови да повярват на евтините илюзии вътре, или на каквито и да било измишльотини, за да избягат поне за малко от сивото всекидневие на Коул Каунти, Пенсилвания.

Преди час-два, когато пътешестваха из Къщата на ужасите заедно с Боб Дру, тя също пищя. Спомняйки си собствената си истерия, Криси се засрами от себе си.

Докато прескачаше кабели и въжета, внимателно проправяйки си път към задната част на Къщата на ужасите, тя си представи как след няколко години, когато вече ще е преживяла по-силни вълнения и ще е привикнала към доста по-изискани удоволствия, панаирът ще й се струва безвкусен и детински, а не както сега — екзотичен и пълен с очарование.

Вече почти бе стигнала края на дългата тясна пътека. Бе по-тъмно, отколкото бе очаквала.

Спъна се в някакъв електрически кабел.

— По дяволите!

Успя да запази равновесие и присви очи, за да огледа терена пред себе си.

Светлината беше точно толкова, че непроницаеми лилаво-черни сенки да обгърнат всичко наоколо.

Тя помисли да се върне обратно, но наистина й се ходеше до тоалетната и бе сигурна, че трябва да е някъде тук.

Най-сетне стигна края на алеята и зави зад Къщата на ужасите, очаквайки най-сетне да види добре осветените тоалетни.

Ала в тъмнината едва не се блъсна в някакъв мъж.

Той стоеше подпрян на стената, полускрит в дълбоките кадифени сенки.

Криси извика от уплаха.

Не можеше да види лицето му, но забеляза внушителната му фигура. Беше едър. Много едър. Огромен!

Дъхът й секна. Още в мига, в който долови присъствието му, интуитивно осъзна, че е чакал нея. Понечи да изкрещи, но в същия миг той й нанесе садистично жесток удар странично по главата — бе истинско чудо, че не й счупи врата.