Дийн Кунц - Панаирът

— Не, не съм!

— Опипала си го между краката.

— Мамо, прибрах се вкъщи по-рано! Това е всичко.

Елън се взря в нея за няколко секунди, опитвайки се да открие истината, но накрая огънят в тъмните и очи угасна; замайващото въздействие на алкохола отново си каза думата — клепачите й се спуснаха, кожата на лицето й сякаш увисна на скулите. Когато беше трезва, тя бе хубава жена, но когато се напиеше, изглеждаше измършавяла и доста състарена за годините си. Тя пусна Ейми, обърна се и се затътри обратно към масата. Вдигна празната си чаша, отнесе я до хладилника и пусна няколко кубчета лед в нея. Добави малко портокалов сок и много водка.

— Мамо, може ли вече да си легна?

— Не забравяй да си кажеш молитвите!

— Няма да забравя.

Дългата и рокля изшумоля, когато Ейми забърза нагоре по стълбите.

Запали лампата в стаята си и застана до леглото. Все още трепереше.

Ако не успееше да събере пари за аборта, ако се наложеше да каже на майка си, не можеше да се надява, че баща й ще се застъпи за нея. Не и този път. Щеше да се разгневи и да се съгласи на всяко наказание, което майка й предложеше.

Пол Харпър беше добре печелещ адвокат — човек, който напълно владееше закона и се справяше превъзходно в сферата на правосъдието, ала вкъщи бе предоставил почти цялата власт в ръцете на съпругата си. Елън вземаше всички домашни решения — важни и незначителни — и в повечето случаи Пол се чувстваше доволен, задето е бил освободен от отговорността. Ако Елън настоеше Ейми да износи бебето и да го роди, Пол щеше да подкрепи решението й:

А мама ще настоява тъкмо за това, помисли си тъжно Ейми.

Тя се вгледа в католическите символи, които майка й бе поставила навсякъде из стаята. Над леглото висеше разпятие, по-малък кръст бе закачен над вратата. На нощното шкафче имаше статуетка на Дева Мария. Върху скрина — още две статуетки, а също и рисувано изображение на Исус; Той сочеше към Святото Си Сърце, което бе извадено и кървеше.

В съзнанието на Ейми прозвуча гласът на майка й: „Не забравяй да си кажеш молитвите!“

— Да вървят по дяволите! — предизвикателно изрече Ейми.

За какво би могла да моли Господа? Да й подскаже откъде би намерила пари за аборта? Едва ли имаше голям шанс подобна молитва да бъде чута.

Ейми се съблече и постоя няколко минути пред голямото стенно огледало, взирайки се в голото си тяло. Не забеляза никакви признаци на бременността. Коремът й бе съвсем плосък.

Постепенно медицинското естество на прегледа се превърна в по-интимни, възбуждащи милувки. Тя бавно плъзна ръце по тялото си, обхвана пълните си гърди, погали зърната…

Погледна статуетките върху скрина.

Отново плъзна ръце по тялото си, пресегна се назад и стисна стегнатите си полукълба.

Погледна към религиозната картина.

Показвайки така безсрамно тялото си пред образа на Христос, тя чувстваше, че по някакъв начин наранява майка си, причинява й голямо страдание. Ейми нямаше представа защо го прави. Беше безсмислено. Картината си беше само картина; Исус всъщност не беше в стаята, не я наблюдаваше. И все пак тя продължи да позира похотливо пред огледалото, да се гали и опипва.

След минута-две срещна погледа си в огледалото и краткото надзъртане в собствената й душа я стресна и смути. Тя бързо навлече целомъдрената си памучна нощница.

Какво става с мен, запита се. Наистина ли дълбоко в себе си нося злото, както казва мама?

Объркана и разтревожена, тя най-сетне коленичи до леглото и все пак си каза молитвите.

Петнайсет минути по-късно, когато отметна завивките, съгледа на леглото си огромна тарантула. Дъхът й секна и тя отскочи назад. Необходими й бяха няколко мига, за да дойде на себе си и да разбере, че ужасното насекомо, е оцветена гумена играчка. Въздъхна с досада, скри гумения паяк в чекмеджето на нощното шкафче и се пъхна под завивките.

Десетгодишният й брат Джоуи никога не пропускаше възможността да й подготви шеговита изненада. Обикновено, като разкриеше някой от неговите номера, тя тръгваше да го търси, преструваше се на ядосана и сипеше свирепи заплахи. Разбира се, никога не би наранила момчето. Тя много го обичаше. Но престореният й гняв беше част от играта, която най-много харесваше на Джоуи. Обикновено за отмъщение на лудориите му, тя само го събаряше на леглото и го гъделичкаше, докато тържествено обещаеше отсега нататък да бъде добър.

Сега сигурно бе в леглото, вероятно буден, въпреки късния час и я чакаше да връхлети в стаята му. Но тази вечер щеше да го разочарова. Не бе в настроение за обичайната им игра, пък и нямаше сили за това.