Дийн Кунц - Панаирът

Само две седмици след сватбата, Конрад се разгневи заради някаква дреболия, на която Зина не бе обърнала внимание, и я удари, после освирепял, се нахвърли върху нея. Тя бе твърде изумена, за да се защити. След това се разкайваше, бе засрамен и ужасен от стореното. Чак се разплака, докато я молеше да му прости. Зина бе уверена, че избликът на насилие е бил случаен и няма да се повтори. Три седмици по-късно обаче той отново си намери повод и я преби жестоко. Две седмици след това, когато бе обладан от нов пристъп на гняв, Конрад понечи да се нахвърли върху нея, ала тя го нападна първа. Ритна го с коляно в слабините и издра лицето му с такава ярост, че той отстъпи. Оттогава тя свикна да бъде непрестанно нащрек, внимателно следеше за първите признаци на приближаващия гняв и донякъде успяваше да се зашити.

Зина вложи доста усилия да запази брака си, въпреки експлозивния характер на съпруга си. У Конрад Стрейкър съжителстваха двама мъже; тя мразеше единия и се страхуваше от него, но обичаше другия. Единият Конрад бе мрачен песимист, склонен към насилие и садизъм, непредсказуем като звяр. Другият Конрад бе мил и внимателен, дори чаровен, любещ, интелигентен и талантлив. В началото Зина вярваше, че с много любов и търпение би могла да го промени. Бе уверена, че ужасяващият мистър Хайд напълно ще изчезне, постепенно Конрад ще се успокои и ще остане само добрият доктор Джекил. Ала с колкото повече любов и търпение го обграждаше, толкова по-чести ставаха изблиците на насилие, сякаш той бе твърдо решен да й докаже, че не заслужава обичта й.

Зина знаеше, че той се презира. Неспособността му да живее в душевен мир, неудовлетворението, предизвикано от неизлечимата му омраза към самия него — това бяха корените на периодичните му патологични пристъпи на гняв. Бе преживял нещо ужасно много, много отдавна, в годините, когато се бе формирал характерът му, някаква трагедия в детството му бе оставила дълбока душевна рана, която нищо, дори любовта на Зина, не бе в състояние да излекува. Някакво ужасно събитие в далечното минало, някакво нещастие, за което той се чувстваше отговорен, го караше да се мята в кошмари всяка нощ. Вината го изгаряше отвътре година след година с неугасваща сила и превръщаше сърцето му, къс по къс, в горчива пепел. Зина много пъти се бе опитвала да изтръгне тайната, която разяждаше душата му, но Конрад се боеше да й се довери, боеше се, че истината може да я отврати и да я отблъсне завинаги от него. Тя го уверяваше, че каквото и да й каже, не би могла да изпита отвращение от него. Че би било добре за него най-сетне да се освободи от този смазващ товар. Но той не намери сили да го стори. Зина успя да узнае само, че трагедията, която не му даваше покой, се е разиграла на Бъдни вечер, когато е бил едва дванайсетгодишен. От тази нощ, той вече не бил същият, превърнал се в съвсем друг човек; ден след ден ставал все по-жесток и склонен към насилие. За съвсем кратък период, когато Елън му бе родила тъй желаното дете, макар то да бе страховито уродливо бебе, Конрад бе започнал да храни по-добри чувства към себе си. Ала когато Елън уби детето, той потъна още по-дълбоко в отчаянието и себеомразата, изглежда никой не бе в състояние да го измъкне от параноичната яма, в която сам се бе запратил.

След като се бе борила две години да запази брака им и бе живяла в постоянен страх от гневните изблици на Конрад, Зина най-сетне осъзна, че разводът е неизбежен. Тя го напусна, но двамата останаха приятели. Помежду им съществуваше връзка, която не можеше да бъде прекъсната, но и двамата ясно съзнаваха, че не могат да бъдат щастливи заедно. И Зина се вози на въртележката в обратна посока.

Докато наблюдаваше как Конрад излива яда си върху масата, тя осъзна, че цялата й любов към него се е превърнала в съжаление. Той вече не я привличаше, само й бе мъчно за него.

Конрад ругаеше, пръскаше слюнки през безкръвните си устни, зъбеше се в неми закани и удряше по масата.

Пощурял, гарванът пляскаше с бляскавите си черни криле и пронизително кряскаше в клетката.

Зина търпеливо чакаше.

Постепенно Конрад се умори и отпусна юмруци. Облегна се назад и замаяно примигна, сякаш не бе сигурен къде се намира.

След като остана безмълвен за минута, гарванът също се успокои и Зина предпазливо подхвърли:

— Конрад, няма да намериш детето на Елън. Защо не се откажеш?

— Никога! — дрезгаво процеди той.

— За десет години ти нае куп частни детективи. Един след друг. Дори по няколко наведнъж. Изхарчи за тях цяло състояние. Никой не откри нищо. Дори дребна следа.