Дийн Кунц - Панаирът

— Зная, че вероятността да я открия по този начин е нищожна. Но нищо не ми коства да се оглеждам за децата, които приличат на нея. Случвали са се и по-невероятни неща.

Албиносът се взря в очите на Стрейкър, опитвайки се да разбере дали мъжът го лъже, или казва истината.

Стрейкър не бе в състояние да прочете каквото и да било в очите на Призрака, тъй като бяха твърде странни, за да бъдат разгадани. Безцветността ги правеше безизразни. Бяха белезникаво розови. Воднисти. Бездънни очи. Пронизващи със стъкления си безстрастен блясък.

— Е, добре — рече най-сетне Призрака. — Щом само се опитваш да намериш някого, на когото да платиш дълга си… предполагам, няма нищо лошо в това да ти помогна.

— Добре. Разбрахме се. Сега отивам да поговоря с Гънтър, а после ще се отбия при Зина. Замествай ме и приканвай посетители — рече Стрейкър и най-сетне се освободи от потната ръка на албиноса.

От вътрешността на Къщата на ужасите за сетен път долетяха престорено ужасени момичешки писъци.

Стрейкър изчака гигантското клоунско лице да избълва отново механичния си смях и бързо прекоси платформата под огромния надпис, който възвестяваше: „ПОСЕТЕТЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА КЪЩА НА УЖАСИТЕ В СВЕТА“! Слезе по дървените стъпала, мина покрай боядисаната в розово и черно будка за билети и спря за момент близо до дървената порта, където няколко души с билети се качваха в ярко боядисаните открити вагончета, наподобяващи гондоли, с които щяха да преминат през Къщата на ужасите.

Конрад вдигна поглед към Гънтър, който стоеше на квадратната двуметрова платформа, издигната на около метър от лявата страна на входа. Гънтър размахваше дългите си ръце и ръмжеше заплашително към посетителите под него. Беше доста внушителна фигура — почти два метра висок, близо сто килограма кокали и мускули. Раменете му бяха огромни. Целият бе облечен в черно и майсторски изработена маска на Франкенщайн покриваше главата му. Ръкавиците, затъкнати под маншетите на сакото, също му придаваха чудовищен вид — огромни зелени гумени ръце, облени в боя, наподобяваща кръв. Изведнъж Гънтър забеляза, че Конрад го гледа и го възнагради със свирепо изръмжаване.

Стрейкър се ухили. Направи кръгче с палеца и показалеца на дясната си ръка в знак на одобрение.

Гънтър заподскача по платформата в тромав чудовищен танц на задоволство.

Хората, чакащи да се качат във вагончетата, се разсмяха и възнаградиха с аплодисменти изпълнението на чудовището.

Надарен с фин усет за театрално изпълнение, Гънтър внезапно стана зъл отново и изръмжа към публиката. Няколко момичета изпищяха.

Гънтър изрева, бясно заклати глава и се озъби. Започна да тропа, да съска и да размахва ръце. Явно изпитваше удоволствие да изпълнява подобна страховита роля.

Стрейкър с усмивка се отдалечи от Къщата на ужасите и си запроправя път през тълпата, която сновеше по централната алея. Но щом приближи до шатрата на Зина, усмивката му се стопи. Той си спомни за чернокосото чернооко момиче, което бе зърнал преди малко от платформата. Може би най-сетне бе успял. Може би това бе дъщерята на Елън. Дори и след толкова години само мисълта за това, което бе сторила на малкото му момченце, го изпълваше с ярост, перспективата за отмъщение ускоряваше ударите на сърцето му и вълнението караше кръвта му да кипи. Когато застана пред шатрата на Зина, от усмивката му нямаше и следа, а веждите му бяха свъсени.

Облечена в червено, черно и златисто, наметнала шал, обсипан с пайети, окичена с множество пръстени и тежък грим, Зина седеше сама в мъждиво осветената шатра в очакване Конрад да се появи. Четири свещи горяха в огромни кръгли чаши и хвърляха из помещението оранжеви отблясъци, ала ъглите тънеха в мрак. Единствената друга светлина идваше откъм кристалното кълбо, поставено в центъра на масата.

Музика, развълнувани гласове, виковете на продавачи от сергиите и тракането на люлки и влакчета проникваше през платнените стени откъм централната алея.

Отляво на масата бе поставена голяма клетка с гарван, източил шия напред и втренчил бляскавото си черно око в кристалното кълбо.

Зина, която си бе дала прозвището Мадам Зина и се представяше за циганка със способности на гадателка, нямаше нито капка циганска кръв във вените си и не можеше да прозре в бъдещето нищо друго, освен това, че утре слънцето ще изгрее и после отново ще залезе. Беше от полски произход и пълното й име бе Зина Ана Пенетски.

Работеше на панаира от петнайсетгодишна, вече двайсет и осем години, и никога не бе си пожелавала друг живот. Обичаше да пътува, обожаваше да е свободна и волна като вятъра, харесваха и странните особи, населяващи панаира.