Дийн Кунц - Панаирът

— Не съм била с никой друг, откакто тръгнах с теб преди шест месеца.

— Откъде да знам дали казваш истината?

— Знаеш много добре — изгледа го с отвращение Ейми. Искаше й се да го изрита, да го удари, да издере лицето му, докато се превърне в кървяща маса, но се сдържа, надявайки се, че все още може да го накара да й помогне. — Детето е твое, Джери. Няма съмнение в това.

— Никога не съм свършвал в теб — възрази той.

— Правил си го няколко пъти. А дори веднъж е достатъчно.

— Ако се опиташ да ме осъдиш или нещо такова, ще намеря поне петима-шестима приятели, които ще се закълнат, че са спали с теб през последните няколко месеца.

— През целия си живот не съм спала с никой друг, освен с Еди и с теб!

— В съда срещу техните показания ще бъде само твоята дума.

— Но това ще бъде лъжесвидетелстване!

— Имам добри приятели, които биха направили всичко, за да ме защитят.

— Дори биха пожертвали репутацията на едно момиче?!

— Каква ти репутация? — подигравателно подхвърли той.

Ейми почувства, че й прилошава.

Беше безнадеждно. Нямаше начин да го накара да направи каквото и да било. Оставаше съвсем сама.

— Откарай ме вкъщи! — нареди тя.

— С удоволствие.

Пътуването обратно до града им отне половин час. Докато пътуваха, никой от двамата не проговори.

Къщата на семейство Харпър се намираше на Мейпъл Лейн в доста хубав квартал с добре поддържани морави, подрязани храсти, прясно боядисани огради и двойни гаражи. Домът на семейство Харпър бе двуетажна постройка в неоколониален стил, боядисана в бяло със зелени капаци на прозорците. Светеше само в дневната на първия етаж.

Щом Джери спря шевролета до тротоара пред къщата, Ейми рече:

— През последната седмица по време на изпитите вероятно неведнъж ще се срещаме по коридорите. Ще се видим и на връчването на дипломите след две седмици. Но предполагам, сега разговаряме за последен път.

— Можеш да бъдеш сигурна в това — хладно отвърна Джери.

— Затова не искам да пропусна възможността да ти кажа какъв долен и подъл мръсник си — със завидно хладнокръвие изрече Ейми.

Той се втренчи в нея, но замълча.

— Ти си незрял хлапак, Джери. Не си никакъв мъж и вероятно никога няма да бъдеш.

Той не отвърна. Беше паркирал под уличната лампа и Ейми ясно виждаше лицето му; беше съвсем безизразно.

Тя се ядоса, задето не можа да го засегне. Искаше да си тръгне с увереността, че е успяла да го нарани тъй дълбоко, както я обиди той с подмятането си за репутацията й. Но тя не умееше да обижда, нито да прави скандали. Предпочиташе да живее спокойно и да остави другите на спокойствие, но в този случай несправедливостта, която трябваше да понесе заради Джери, й се струваше толкова голяма, че изпитваше неудържима нужда да си отмъсти. Реши да направи последен опит да го жегне.

— Искам да ти кажа още нещо, което може би ще ти бъде от полза при следващата ти приятелка — рече Ейми. — Ти се държиш като малко момче и когато се любиш, Джери. Съвсем неопитен си и в тази област. Все се надявах, че ще се усъвършенстваш, но надеждите ми останаха напразни. Знаеш ли колко пъти си успял да ме доведеш до края? Три пъти. От всички нощи, в които сме се любили, съм изпитала оргазъм само три пъти. Ти си непохватен, груб и свършваш твърде бързо. Като войник, който се измъкнал за малко от служба. Направи услуга на следващата си приятелка и поне прочети някоя и друга книга за секса. Еди Талбът може да не беше страхотен, но в сравнение с него ти наистина си скапаняк в леглото!

Докато говореше, тя не пропусна да забележи как лицето му се изопна и осъзна, че най-сетне е успяла да го засегне. Изпита странно горчиво задоволство от победата, отвори вратата и понечи да излезе.

Той я сграбчи за китката и я задържа в колата.

— А знаеш ли ти какво си? Една отвратителна свиня!

— Пусни ме! — рязко се дръпна тя и се опита да се освободи. — Ако не ме пуснеш, ще ти кажа колко не достига на онова жалко мъничко нещо между краката ти, за да се мери с Еди Талбът, а сигурна съм, че не ти се иска да чуеш.

Осъзна думите си и се ужаси от непристойността им, ала в същото време изпита примитивно удоволствие от шока, който се изписа на лицето на Джери.

На няколко пъти през изминалите шест месеца бе усетила, че той се чувства несигурен в секса. И сега беше съвсем очевидно. Той беше бесен. Не само пусна ръката й, а се отдръпна, сякаш внезапно бе осъзнал, че държи змия.

Щом Ейми слезе от колата, той извика след нея:

— Мръсница! Надявам се майка ти наистина да те накара да задържиш бебето. И знаеш ли какво? Надявам се проклетото създание да не е наред. Да! Пожелавам ти да родиш изрод ! Ти, всезнаеща мръсница такава, надявам се да се подредиш с някое лигавещо се ненормално уродче, от което дори умните ти приказки не ще ти помогнат да се отървеш!