Дийн Кунц - Панаирът

— Дишаш като уморено куче.

— Ти ме възбуди.

— Теб и миша дупка би могла да те възбуди.

— Какво означава това?

— Искам да поговорим.

— Да поговорим?

— Хората обикновено си говорят, преди да се чукат.

Той се втренчи в нея за момент, после въздъхна примирено.

— Добре. За какво искаш да говорим?

— Не че просто искам да си говорим за нещо. Налага се да поговорим.

— Нещо не схващам накъде биеш, миличка. Какво е това? Някаква гатанка?

Ейми си пое дълбоко въздух и изрече лошата новина:

— Бременна съм.

За няколко секунди настъпи пълна тишина и Ейми долови тихото ромолене на реката на десетина метра от тях. Изкряка жаба.

— Това шега ли е? — продума най-после Джери.

— Не.

— Наистина ли си бременна?

— Да.

— Дявол да го вземе!

— Какво красноречиво обобщение на ситуацията — саркастично подхвърли Ейми.

— Пропуснала си един месец или какво?

— Пропуснах миналия месец. А вече закъснява и през този.

— Ходи ли на преглед?

— Не.

— Може да не си бременна.

— Бременна съм.

— Не си наедряла.

— Твърде рано е, за да личи.

Той замълча за момент, загледан през дърветата в черните, гъсти като петрол, води на реката, сетне изрече:

— Как можа да ми причиниш това?

Въпросът му я изуми. Тя смаяно го изгледа и щом разбра, че говори сериозно, се засмя горчиво.

— Може да не съм внимавала много в часовете по биология, но ми се струва, че ти си ми причинил това, а не обратното. И не се опитвай да се измъкнеш с партеногенезата.

— Парто-какво?

— Партеногенеза. Разновидност на половото размножаване, при която зародишът се развива, без да е била оплодена яйцеклетката. При партеногенезата не се налага женският индивид да търси мъжки…

— Ей, възможно ли е това? — с комична надежда попита Джери.

Господи, той е пълен тъпак! Защо изобщо му се беше отдала? Двамата нямаха никакви общи интереси. Тя имаше артистични наклонности; свиреше на флейта и обичаше да рисува. Джери изобщо не се интересуваше от изкуство. Обичаше колите и спорта, а Ейми не търпеше разговори на тези теми. Тя чешеше много; той смяташе, че книгите са за момичетата и за мамините синчета. Освен секса, колите и футбола, никоя друга тема не можеше да задържи вниманието му повече от десет минути. Кръгозорът му бе ограничен като на дете от началното училище. Не можеше да си отговори защо му се бе отдала? Защо наистина?

— О, разбира се — отвърна на въпроса му Ейми. — Разбира се, партеногенезата би била възможна… ако бях насекомо. Или някакво растение.

— Сигурна ли си, че не може да се случи и при хората?

— Господи, Джери, не може да си чак толкова тъп. Не говориш сериозно, нали?

— По дяволите, изобщо не слушах Старата Амеба Питърсън по биология — опита да се защити Джери. — Подобни неща ме отегчават до смърт. — Замълча за миг, сетне попита: — Какво смяташ да правиш?

— Ще направя аборт.

Той мигновено се оживи.

— Да! Разбира се, това е най-доброто разрешение. Наистина. Много умно. Така ще бъде най-добре и за двама ни. Искам да кажа, знаеш, че сме прекалено млади, за да се обвържем с дете.

— В понеделник ще избягаме от училище — прекъсна го Ейми. — Ще намерим лекар и ще уредим кога да стане.

— Искаш да дойда с теб?

— Разбира се!

— Защо?

— За Бога, Джери, не искам да отида сама. Не искам да понеса такова тежко изпитание съвсем сама.

— Няма от какво да се страхуваш. Можеш да се справиш. Сигурен съм, че можеш.

Тя го изгледа гневно.

— Идваш с мен! Трябва да дойдеш. Поне за да платиш на лекаря. Може би ще се наложи да проверим на няколко места, за да изберем най-изгодната цена. — Тя сви рамене. — Както решиш.

— Имаш предвид… Искаш аз да платя за аборта?!

Мисля, че така е честно.

— Колко?

— Не зная. Може би триста или четиристотин.

— Не мога!

— Какво?

— Не мога да платя, Ейми.

— През последните две лета имаше хубава работа. Освен това работиш през почивните дни почти през цялата година.

— Подреждането на рафтовете в магазина не е чак толкова добре платена работа, както знаеш.

— Ти купи тази кола и плати основно да я ремонтират. Имаш доста солидни спестявания. Често си се хвалил с тях.

— Не мога да си позволя дори да пипна спестяванията си — потрепери ядосано той.

— Защо?

— За Калифорния ще ми трябва всеки долар.

— Не разбирам…

— След две седмици, щом завършим училище, ще се махна от този глупав град. Тук за мен няма бъдеще. Ройъл Сити. Каква нелепост! Няма нищо кралско в това отвратително бунище. Просто петнайсет хиляди души живеят на едно бунище в центъра на щата Охайо, който е другото, по-голямо бунище.