Дийн Кунц - Панаирът

— На мен ми харесва.

— А на мен не.

— Но какво очакваш да намериш в Калифорния?

— Шегуваш ли се? Там има милион възможности за всеки способен и съобразителен човек.

— Но какво очакваш да намериш за себе си? — настоя тя.

Той не можа да разбере намека й и изобщо не се почувства засегнат от думите й.

— Нали току-що ти обясних, миличка. В Калифорния ти се предоставят повече възможности, отколкото където и да било по света. Лос Анджелис! Това е място за мен. Да, по дяволите. Човек като мен може да стигне далече в град като Лос Анджелис…

— И с какво ще се занимаваш?

— С каквото и да е.

— Например?

— Няма значение. С каквото и да е.

— Откога планираш да заминеш за Лос Анджелис?

— Вече почти цяла година — глуповато отвърна той.

— Не си ми споменавал.

— Не исках да те разстройвам.

— И просто щеше тихомълком да изчезнеш.

— Не. Щях да ти се обадя, миличка. Дори си мислех да те вземе със себе си.

— Как ли пък не! Джери, трябва да платиш за аборта.

— Ти защо не можеш да платиш? — изхленчи той. — Нали и ти работи през миналото лято. А и през почивните дни работиш също като мен.

— Майка ми контролира всичките ми спестявания. Няма начин да изтегля толкова много пари, без да й обясня за какво ми трябват. Няма начин!

— Кажи й тогава.

— Господи, не мога! Тя ще ме убие…

— Може би ще се разкрещи, ще те затвори вкъщи за известно време. Но накрая ще го преживее.

— Не, няма! Тя ще ме убие.

— Не ставай глупава. Няма да те убие.

— Не познаваш майка ми. Тя е истинска пуританка. А понякога… и доста злобна. Освен това ние сме католици. Майка ми е много религиозна. Много, много религиозна! А за ревностния католик абортът е ужасен грях, убийство! Баща ми дори работеше на доброволни начала за лигата „Право на живот“. Той не е толкова религиозен. Свестен човек е, но не мисля, че би одобрил аборта. А съм сигурна, че майка ми никога не би се съгласила. Никога! Тя ще ме накара да родя детето. Уверена съм в това. А аз не мога да го направя. Просто не мога! О, Господи, не мога… — разплака се тя.

— Ей, миличка, не е дошъл краят на света — прегърна я през раменете Джери. — Ще се справиш с всичко това. Не е толкова лошо, колкото си мислиш. Животът продължава, нали знаеш.

Не й се искаше да търси у него нито емоционална, нито физическа подкрепа. За нищо на света! Но не можа да устои. Склони глава на рамото му, презирайки се за слабостта си.

— Спокойно — рече той. — Успокой се. Всичко ще се оправи.

След малко Ейми успя да се овладее, подсмръкна и решително заяви:

— Джери, наистина трябва да ми помогнеш. Налага се.

— Слушай…

— Джери, моля те!

— Знаеш, че бих ти помогнал, ако можех.

Тя се поизправи на седалката и избърса очи с носната си кърпичка.

— Джери, ти също носиш част от отговорността. Част от…

— Не мога! — отсече той и се отдръпна.

— Дай ми парите на заем. Ще ти ги върна.

— Не можеш да ми ги върнеш след две седмици. А на първи юни, когато замина за Калифорния, ще ми е нужен всеки долар, който имам.

— Дай ми на заем! — настоя тя. Не искаше да се моли, ала нямаше избор.

— Не мога, не разбра ли ! — изкрещя той като разсърдено дете. Гласът му се изтъня пискливо. — Няма да стане! Просто няма да стане, Ейми! Ще имам нужда от всеки цент, когато напусна този вонящ град.

О, Господи, мразя го!

Мразеше също толкова и себе си, задето му бе позволила да й стори това.

— Ако не ми дадеш на заем парите, ще се обадя на родителите ти. Ще им кажа, че съм бременна от теб. Доста горещо ще ти стане, Джери! — Ейми знаеше, че едва ли би се осмелила да направи подобно нещо, но се надяваше, че заплахата ще го отрезви. — Господ да ми е на помощ, в краен случай дори ще те принудя да се ожениш за мен, нямам намерение да си провалям живота сама.

— Какво искаш от мен, за Бога?

— Малко помощ. От благоприличие. Това е всичко.

— Не можеш да ме накараш да се оженя за теб!

— Може би си прав — призна тя. — Но мога да ти причиня доста неприятности и да те осъдя да плащаш издръжка за детето, след като се роди.

— Не можеш да ме накараш да направя нищо, ако съм в друг щат! Няма как да ме принудиш да ти плащам от Калифорния.

— Ще видим — измърмори заканително тя, макар да си даваше сметка, че сигурно е прав.

— Освен това не можеш да докажеш, че аз съм бащата.

— Че кой друг?!

— Откъде да зная?

— Ти си единственият, с когото съм го правила.

— Но със сигурност не бях първият.

— Мръсник!

— Еди Талбът е бил първият.