Дийн Кунц - Панаирът

А тя беше бременна.

Уплаши се, че ще се разплаче. Прехапа устни и преглътна сълзите.

Абитуриентският бал трябваше да продължи до един часа след полунощ. След това към един и половина щеше да бъде организирана екстравагантна среднощна закуска в един от най-хубавите ресторанти в града.

На Ейми й беше позволено да отиде на бала, но не и на закуската. Баща й нямаше нищо против, но майка й възрази, както винаги. Баща й каза, че може да остане до три часа, тъй като това бе особена нощ, но майка и нареди да се прибере в десет, цели три часа преди края на бала. Ейми винаги трябваше да се прибира в десет в почивните дни и в девет в делниците, когато ходеше на училище. Тази вечер обаче баща й се застъпи за нея и майка й неохотно се съгласи да направи компромис; Ейми можеше да се прибере в един часа. Майка й обаче отстъпи без желание и по-късно щеше да накара Ейми да плати за това по хиляди начини.

Ако винаги ставаше така, както иска майка ми, ако татко не се застъпваше за мен от време на време, изобщо нямаше да мога да ходя на срещи, помисли си Ейми. Нямаше да ми позволяват да ходя никъде другаде, освен на църква.

— Ти си истински динамит — прошепна й Джери, щом я прегърна за следващия танц. — Възпламеняваш ме, скъпа!

Скъпа, скъпа мамо, с горчивина си помисли Ейми, ето колко полезни се оказаха твоите правила и забрани. Всичките ти поучения, годините, през които ме мъкнеше на литургии три, четири или пет пъти в седмицата, вечерните молитви, които задължително трябваше да изричам, преди да заспя. Виждаш ли, майко? Виждаш ли колко полезно се оказа всичко това? Аз съм бременна. Как би погледнал Исус на това? И каква ще бъде твоята реакция, когато разбереш? Какво ще кажеш, когато разбереш, че ще имаш незаконно внуче, майко?

— Отново трепериш — обади се Джери.

— Студено ми е.

Малко след десет часа, когато оркестърът свиреше „Панаирът в Скарбъро“ и Джери се плъзгаше с Ейми по дансинга, той предложи да си тръгнат и да прекарат остатъка от вечерта заедно, само двамата и, както изтъкна, да засвидетелстват любовта си един на друг. Това трябваше да бъде специална вечер в живота на едно момиче, изпълнена с хубави спомени, а не просто поредната евтина възможност да се чука на задната седалка в колата на приятеля си. Освен това бяха дошли в салона само преди два часа и половина. Нетърпението на Джери беше непристойно и егоистично.

Но в края на краищата, напомни си Ейми, той е само похотлив младеж, а не истински мъж, пък и съвсем не е романтичен. Тя и бездруго не бе в състояние да се забавлява заради тревогите, които я измъчваха.

Ейми се съгласи да си тръгне с него, макар да си бе представяла завършека на вечерта доста по-различен от този, за който намекваше Джери.

На излизане от физкултурния салон, който организационният комитет по украсата отчаяно се бе опитал да превърне в бална зала, Ейми с копнеж се обърна назад, за да хвърли последен поглед на пъстроцветните гирлянди, бляскавото фолио и хартиените цветя. Светлината беше приглушена. Над дансинга висеше огледална сфера и бавно се въртеше, хвърляйки разноцветни отблясъци от хилядите си многоъгълни стенички. Залата трябваше да изглежда екзотично, вълшебно. Ала на Ейми тя носеше само тъга.

Джери притежаваше педантично реставриран, натруфен с множество приспособления, двайсетгодишен шевролет. Той подкара извън града по тесния и криволичещ Блек Холоу Роуд. Най-сетне стигна до тесен черен път близо до реката и спря колата между гъст храсталак и разпръснати наоколо дървета. Изключи фаровете и мотора, сетне свали до половината стъклото на прозореца и в колата нахлу свежият нощен въздух.

Това беше обичайното им място за паркиране. Точно тук Ейми бе забременяла.

Джери се измъкна иззад волана и се усмихна на Ейми. Зъбите му сякаш фосфоресцираха на бледата лунна светлина, която се процеждаше между дърветата през предното стъкло на колата. Той хвана ръката на Ейми и я притисна към слабините си.

— Усещаш ли, скъпа? Виждаш ли как ми действаш?

— Джери…

— Нито едно момиче не ме е възбуждало като теб.

Той плъзна ръка под роклята и обхвана гърдите й.

— Джери, чакай малко.

Но той се наведе към нея и я целуна по врата. Ухаеше на „Олд Спайс“.

Ейми отдръпна ръка от слабините му и го отблъсна.

Той не изтълкува правилно съпротивата й. Отмести длан от гърдите само за да се пресегне отзад и да свали ципа на роклята й.

— По дяволите, Джери! — отново го отблъсна Ейми.

— Какво има? — глуповато примигна Джери.