Дийн Кунц - Панаирът

Елън продължи да върви.

Излезе от горичката и пое по централната алея. Бурята безпрепятствено се нахвърли върху нея. Дъждът яростно шибаше земята, образувайки порои дори по покритите с чакъл пътечки и отмивайки дървесните трици пред някои от страничните атракциони.

Портите на панаира бяха здраво залостени. Светеха само няколко лампи, които се люлееха на жиците, подмятани от вятъра, хвърляйки безформени танцуващи сенки наоколо. Всички посетители се бяха прибрали вкъщи, пропъдени от лошото време. Панаирът бе напълно безлюден. Елън зърна само две джуджета в жълти дъждобрани. Те претичаха между замрялата въртележка и палатката в крещящи цветове, където иначе лъстиви танцьорки виеха тела в съблазнителни ориенталски танци. Мъничетата се взряха в Елън и очите им проблеснаха любопитно изпод качулките.

Тя се отправи към портата. Няколко пъти погледна назад, уплашена, че Конрад може да промени решението си и да я догони.

Платнените стени на шатрите плющяха на вятъра и опъваха въжетата на прикрепящите ги към земята клинове.

През пелената на дъжда и леката мъгла тъмното виенско колело се издигаше като огромен праисторически скелет, странен и загадъчен. Познатите контури й се сториха замъглени и изкривени, някак призрачно нереални в нощта и мъглата.

Елън мина покрай Къщата на ужасите, която беше собственост на Конрад; той работеше тук всеки ден. Гигантско злорадо лице на клоун гледаше надолу към нея от високата фасада. Художникът може би на шега го бе уподобил на Конрад. Елън потръпна, забелязала приликата дори в мрака. Изпита тревожно предчувствие, че огромните изрисувани очи на клоуна я следят неотлъчно. Отклони поглед и ускори крачка.

Когато стигна до портата, спря, внезапно осъзнала, че не знае накъде да поеме. Нямаше къде да отиде. Нямаше към кого да се обърне.

Дюдюкащият вятър сякаш й се присмиваше.

По-късно същата нощ, когато бурята поутихна и продължи да ръми само лек дъждец, Конрад се качи на неподвижната въртележка в центъра на безлюдната главна алея. Избра не конче, а една от ярко боядисаните, майсторски изработени, пейки и седна.

Кори Бейкър, мъжът, който обслужваше въртележката, тутакси се появи на командния пулт в будката за билети. Той запали лампите на въртележката, включи мощния мотор, бутна лоста и платформата започна да се върти в обратна на обичайната посока. Засвири латерна, ала живата мелодия не можа да разсее мрачната атмосфера, която съпътстваше подобна церемония.

Месинговите стълбове се задвижиха нагоре, надолу, нагоре, надолу, проблясвайки в мрака.

Дървените коне и кобили загалопираха с опашките напред, обиколка след обиколка.

Конрад, единственият возещ се на въртележката, гледаше право пред себе си, стиснал мрачно устни, с непроницаемо изражение.

Такова инцидентно пускане на въртележката в обратна посока беше традиционният панаирен ритуал за разтрогване на брак. Булката и младоженецът се движеха в обичайната посока — напред — когато се женеха; всеки от тях можеше да получи развод, като се вози в обратната посока, сам. Подобни церемонии изглеждаха абсурдни за външните хора, но за панаирджиите тези обреди бяха тъй естествени, както религиозния църковен обет и гражданските ритуали в обикновения свят.

Петима панаирджии, свидетели на развода, наблюдаваха въртележката. Кори Бейкър и съпругата му. Зина Пенетски, една от изпълнителките на ориенталски танци. Две уродливи, но иначе разумни, човешки същества — жена с дълга брада и триокият човек-алигатор, чиято кожа бе груба и люспеста като на същинско влечуго. Петимата стояха под дъжда и безмълвно наблюдаваха как Конрад се въртеше в кръг сред мъглата, обгърнат от хладния въздух и сподирен от глухата музика.

След като въртележката направи шест пълни кръга с нормална скорост, Кори изключи мотора. Платформата постепенно забави ход.

Докато чакаше въртележката да спре напълно, Конрад си мислеше за децата, които Елън един ден щеше да роди. Той вдигна ръце и се втренчи в празното пространство, опитвайки се да си представи как пръстите му се обливат в кръвта на нейните наследници. След няколко години тя щеше да се омъжи отново; беше твърде привлекателна, за да остане дълго време необвързана. След десет години със сигурност щеше да има поне едно дете. Тогава Конрад щеше да започне да я търси. Щеше да наеме частни детективи; нямаше да пести пари и средства. Беше сигурен, че утре сутрин Елън вече няма да приема заплахата му на сериозно, но той за нищо на света не би се отказал от думите си. И след десет години, когато. Елън щеше да се чувства в пълна безопасност, той щеше да я открие и да й отнеме най-скъпото.