Дийн Кунц - Панаирът

— Какво правиш вкъщи? — попита вяло, дошла за малко на себе си. — Подранила си с повече от час.

— На Джери му стана лошо — излъга Ейми. — Трябваше да се прибере вкъщи.

— Но ти си подранила с повече от час — повтори майка й и я погледна озадачено. Все още примигваше глуповато и се опитваше да пропъди алкохолния облак, който замъгляваше мислите й.

— На Джери му стана лошо, мамо. Сигурно от някое от нещата, които яде на бала.

— Имаше танци, нали?

— Разбира се. Но имаше и храна. Ордьоври, сладкиши, торти, пунш и всякакви подобни неща. Сигурно е изял нещо развалено, защото му прилоша.

— На кого?

— На Джери — търпеливо повтори Ейми.

Майка й се намръщи.

— Само това ли се случи?

Какво искаш да кажеш?

— Изглежда ми… някак странно — дрезгаво промърмори Елън и посегна към недопитата чаша. — Подозрително.

— Какво подозрително може да има в това, че на Джери му прилоша? — попита Ейми.

Елън отпи от водката и портокаловия сок. Взря се в дъщеря си с вече доста прояснен поглед.

Изгубила търпение, Ейми заговори, преди майка й да успее да отправи някакви обвинения.

— Мамо, не съм си дошла късно. Прибрах се по-рано. Не смятам, че трябва да бъда наказвана за това.

— Не ми се прави на умна! — тросна се майка й.

Ейми сведе поглед към пода и нервно пристъпи от крак на крак.

— Не помниш ли какво казва Бог? — попита Елън. — „Почитай майка си и баща си.“ Така казва Той. След всички тези години, през които четеш Библията и ходиш на литургия, нима нищо не ти е влязло в главата?

Ейми не отговори. От опит знаеше, че мълчанието е най-добрата тактика в подобни моменти.

Елън изпи на един дъх останалото в чашата питие и стана. Столът й изскърца по плочките, когато го отблъсна назад. Тя заобиколи масата, като леко залиташе и спря пред Ейми. Дъхът й миришеше на кисело.

— Толкова много се старах да направя от теб добро момиче. Карах те да ходиш на църква. Принуждавах те да четеш Библията и да се молиш всеки ден. Поучавах те до посиняване. Учех те само на хубави неща. Направих всичко, което беше по силите ми, за да ти попреча да тръгнеш по лош път. Знаех, че ще избереш един от двата пътя… — Тя залитна, подпря се на рамото на Ейми и запази равновесие. — Виждах, че у теб има заложено зло. Всеки ден се молех от все сърце на Божията майка да се грижи за теб и да те пази. Дълбоко в теб се е стаила тъмна сила, на която трябва да се попречи да излезе на повърхността.

Елън се наведе към Ейми, повдигна брадичката й и принуди момичето да срещне погледа й.

Ейми почувства как леденостудени змии развиват тела вътре в нея.

Елън се втренчи в нея с пиянска настойчивост, с изгарящия поглед на трескава жертва. Сякаш проникваше в душата на дъщерята си; лицето й изразяваше страх, гняв и непоколебима решителност.

— Да — прошепна Елън. — В теб се е загнездила тъмна сила. Можеш лесно да се отклониш от правия път. Заложено е у теб. Слабостта… Отличителният белег. Носиш нещо лошо в себе си и трябва да се бориш с него непрестанно. Трябва да бъдеш внимателна, много внимателна. Нащрек…

— Моля те, мамо…

— Позволи ли на онова момче да те опипва тази вечер?

— Не, мамо.

— Докато не се омъжиш, помни, че това е мръсно, гадно нещо. Ако се отклониш от правия път, Дяволът ще обсеби душата ти, ще те сграбчи и няма отърваване. Онова нещо в теб ще излезе на повърхността и всички ще станат свидетели на падението ти. А никой никога не трябва да го разбере. Никой не трябва да знае какво носиш у себе си. Трябва да се бориш със злото, да го държиш оковано в клетка.

— Да, мамо.

— Да позволиш на някое момче да те опипва — това е ужасен грях.

Да се напиваш до самозабрава също е грях, мамо. Да използваш алкохола, за да избягаш от проблемите си също противоречи на Божиите правила. Ти използваш алкохола и църквата по един и същ начин, мамо. Използваш ги, за да забравиш тревогите си, да се скриеш от нещо. От какво се криеш, мамо? От какво се страхуваш?

На Ейми й се искаше да изрече всичко това. Ала не посмя.

— Опипа ли те той? — отново попита майка й.

— Казах ти, не.

— Опипал те е!

— Не.

— Не ме лъжи!

— Отидохме на бала — неуверено рече Ейми. — После на него му стана лошо и ме докара до вкъщи. Това е всичко, мамо.

— Опипа ли гърдите ти?

— Не — смутено отвърна Ейми.

— Позволи ли му да сложи ръка на коленете ти?

Ейми поклати глава.

Елън стисна рамото на момичето, дългите й нокти болезнено се впиха в плътта.

— Ти си го опипала тогава — изпелтечи тя, леко заваляйки думите.