Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Версенжеторикс се облегна назад и затвори очи.

— Не съм съгласен — рече след известно време. Цезар се изправи:

— Да се надяваме тогава, Версенжеторикс, никога да не се наложи да разрешаваме спора си на бойното поле. Защото в такъв случай, победеният ще си ти. — Тонът му стана по-мек: — Работи с мен, не срещу мен!

— Не — отвърна младежът, все още със затворени очи. Цезар излезе и отиде при Авъл Хирций.

— Рианон става все по-интересна — сподели Пълководеца. — Младият лудетина Версенжеторикс се оказва неин пръв братовчед. В това отношение галските благородници са точно като римските. Всички са роднини. Дръж ги под око, докато ме няма, Хирций.

— Това означава ли, че тя трябва да дойде в Лутеция с мен?

— О, да. Трябва да й предоставим колкото се може повече възможности за срещи с братовчед й Версенжеторикс.

Хирций се намръщи и вдигна умолително кафявите си очи:

— Наистина, Цезаре, не смятам, че тя би те предала, независимо кой й е роднина. Тя те обожава.

— Знам. Ала тя е жена. Говори и върши глупости, като да пише на Сервилия — надали мога да си представя по-голяма глупост! Докато отсъствам, не позволявай да научава за неща, за които няма нужда да знае.

Както всички посветени в тайната Хирций умираше от любопитство да разбере какъв е бил отговорът на Сервилия, но Цезар го бе отворил насаме, след това го беше запечатал отново с герба на Квинт Цицерон, без да даде възможност на друг да го прочете.

Когато Цезар се появи начело на шест легиона, сеноните се огънаха и се предадоха без бой. Дадоха заложници и помолиха за милост, веднага изпратиха пратеници в Лутеция, където галите под не особено строгия надзор на Авъл Хирций се караха, плетяха интриги, пиеха и пируваха. Изпратиха също и тревожно послание до карнутите, изплашени от бързата поява на тези четири нови легиона, от увереното им държане, от бляскавите им доспехи, от усъвършенстваната им артилерия. За сеноните пред Цезар се бяха застъпили хедуите; сега ремите го помолиха да пощади карнутите.

— Добре — рече той на Кот от хедуите и Дорикс от ремите. — Ще бъда великодушен. И как иначе мога да постъпя? Никой от тях не вдигна меч. Макар че бих бил по-доволен, ако можех да съм сигурен, че говорят искрено. Само че аз изобщо не им вярвам.

— Цезаре, дай им време — молеше го Дорикс. — Те са като деца, които досега не са били ограничавани за нищо, а сега имат побащим, който иска покорство.

— Как пък не, деца — вдигна вежди Цезар.

— Изразих се метафорично — заяви с достойнство Дорикс.

— Не е време за шеги. Разбрах те добре. Все пак ще ги следим изкъсо, приятели мои. Бъдещето им зависи от това, дали ще спазят договорите, които подписаха. Това важи главно за сеноните и карнутите. Треверите за мен са безнадежден случай; ще се наложи да бъдат подчинени със сила. Келтите в Централна Галия обаче са достатъчно интелигентни, за да разберат значението на договорите и поведението, което следва от тях. Не ми се ще да екзекутирам хора като Акон от сеноните и Гутруат от карнутите, но ако ме предадат, ще го сторя. Помнете ми думата, ще го направя.

— Няма да те предадат, Цезаре — успокои го Кот. — Както сам каза, те са келти, не белги.

Цезар неволно вдигна ръка да подръпне косата си, както правеше винаги, когато бе нервен, но се усети и я прокара по лицето си. Нищо не биваше да разваля вида на грижливо сресаната му рядка коса. Той въздъхна, отпусна се в креслото си и погледна двамата гали:

— Да не мислите, че не си давам сметка, че всяко използване на сила от моя страна се разглежда като погазване на правата им от страна на Рим? Аз си правя неимоверен труд да им угодя, а в замяна на това те ме мамят, предават ме, отнасят се към мен с презрение! Сравнението с деца изобщо не е подходящо, Дориксе. — Той си пое дълбоко дъх. — Предупреждавам и двама ви, защото и двамата дойдохте да се застъпите за други племена: ако тези нови договори не се спазят, ще предприема крути мерки. Нарушаването на договори, скрепени с клетва, е изменничество! И ако римски граждани загубят живота си, аз ще екзекутирам виновниците, както Рим екзекутира всички предатели и убийци: ще ги бичувам и обезглавя. И не говоря за обикновените войници. Ще екзекутирам вождовете и старейшините като главни виновници за предателството. Ясно ли е?

Той не изпусна този път нервите си, но атмосферата в стаята бе много потискаща. Кот и Дорикс се спогледаха и промърмориха:

— Да, Цезаре.

— Тогава се погрижете да предадете думите ми. Особено на водачите на сеноните и карнутите. — Той се изправи. — А сега е време да насоча цялото си внимание и енергия към треверите на Амбиорикс.