Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

— О, хайде! — подкани го Цезар. — Няма да се отровиш, ако ме докоснеш!

Галът подаде дългата си, слаба ръка и двамата мъже се здрависаха по приетия в цял свят обичай, без да се опитват да го превърнат в премерване на силите. Стиснаха ръце силно, но за кратко, без да удължават излишно поздрава.

Цезар вдигна вежди и се обърна към Рианон.

— Познавате ли се? — попита, без да сяда.

— Версенжеторикс ми е първи братовчед. Майките ни са сестри. Арверни. Не съм ли ти казала? И двете се омъжиха за царе. Моята за цар Оргеторикс, неговата за цар Целтил.

— А, да. Целтил. Бих казал, че той по-скоро се опита да стане цар. Арверните не го ли убиха, Версенжеторикс?

— Да. Ти имаш добро отношение към арверните, Цезаре.

— Дойката ми беше арвернка. Кардикса. Настойникът ми, Марк Антоний Гнифон, бе наполовина салув. А на горния етаж на дома на майка ми имаше наематели хедуи. Може да се каже, че съм израсъл сред гали.

— През първите години лесно ни заблуждаваше, когато използваше преводач.

— Бъди справедлив! Не говоря нито един германски език, а през по-голямата част от първата си, година се занимавах с Ариовист. Освен това не разбирах много добре и секвански. Беше ми нужно време, за да науча белгски езици, макар че друидският беше лесен.

— Ти не си такъв, какъвто изглеждаш — отбеляза Версенжеторикс и отново седна.

— Че кой е? — отвърна Цезар и изведнъж реши да седне; колко минути, прекарани с Версенжеторикс, можеха да са му от полза.

— Вероятно никой, Цезаре. Какъв мислиш, че съм аз?

— Млада буйна глава. Смел си и доста интелигентен. Липсва ти тактичност. Не е разумно да поставяш в неудобно положение старейшините си на такова важно събрание.

— Някой трябваше да се обади! Иначе всички щяха да седят и да те слушат като ученици велик друид. Аз изказах мислите на много от тях — заяви самодоволно Версенжеторикс.

Цезар поклати глава:

— Така е, но това не е разумно. Една от целите ми е да избегна кръвопролития, не ми доставя удоволствие да проливам реки от кръв. Трябва да обмислиш нещата, Версенжеторикс. В крайна сметка Рим ще победи, не си прави илюзии. Така че защо да се съпротивляваш? Ти си мъж, не глупав кон! Имаш способността да убеждаваш хората, да си печелиш поддръжници. Затова води мъдро народа си. Не ме принуждавай да предприемам мерки, които не желая.

— Да вкарам народа си във вечно робство, това ли искаш да кажеш, Цезаре?

— Не, не това. Да ги поведеш към мир и благоденствие.

Версенжеторикс се наведе към римлянина; очите му заблестяха със същата светлина като сапфирената му брошка.

— Аз ще поведа народа си, Цезаре! Но не към робство. А към свобода. Към старите времена, към времената на царе и на герои. И ние ще подминем с презрение Вашето море! Едно вярно нещо каза вчера. Галите трябва да станат един народ, да не се делят. Аз мога да го постигна. И ще го постигна! Ние ще те надживеем, Цезаре. Ще прогоним теб и всички, които опитат да те последват. И аз казах една истина. Казах, че Рим ще постави някой глупак на твое място. Така работят демокрациите, издигат безумци като кандидати и после народът се чуди защо го управляват само глупци. Народът се нуждае от царе, не от хора, които се сменят при всяко мигване. Една група се облагодетелства, после друга, но никога целия народ. Царят е единственият изход.

— Царят никога не е правилен изход.

Версенжеторикс се изсмя; висок, писклив звук.

— Ти обаче си цар, Цезаре! Това личи по походката ти, по погледа ти, по държанието ти. Ти си Александър Велики, по случайност избран от народа. След теб всичко ще се превърне в пепел.

— Не — усмихна се Цезар. — Аз не съм Александър Велики. Аз съм само един участник в триумфалното шествие на Рим. Важен участник, съзнавам го. Но все пак само един участник. Когато Александър Велики умря, Македония умря. Страната му изчезна от лицето на земята заедно с него. Той се отрече от гръцката си кръв и преряза пъпната връв на империята си, защото мислеше като цар. Той бе причината за величието на държавата си. Правеше каквото си поиска и ходеше, където си поиска. Той мислеше като цар, Версенжеторикс! Той се олицетвори с една идея. За да я направи вечна, трябваше и той да живее вечно. За разлика от него аз съм само слуга на страната си. Рим е по-велик от всеки мъж, когото е издигал. Когато аз умра, Рим ще продължи да издига велики мъже. Аз ще направя Рим по-силен, по-богат. Постигнатото от мен ще бъде използвано и подобрявано от моите наследници — и глупци, и мъдреци, и това е по-добро, отколкото може да даде, която и да било царска династия. Защото на всеки велик цар има десетина мижитурки.