Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Требоний и Фабий избухнаха в смях. Марк Юний Силан мрачно ги изгледа:

— Мен ако питате, това е пълна загуба на време. Трябва да се прехвърлим с лодки. Мостът не допринася за нищо друго, освен за славата му.

Старите легати се обърнаха и го изгледаха презрително — Силан бе от онези, които нямаше да бъдат поканени да останат.

— Да-а, можем да се прехвърлим с лодки — съгласи се замислено Требоний. — Ала след това ще се наложи и да се върнем с лодки. Какво ще стане ако свевите или убите изскочат с милионните си пълчища от гората? Цезар никога не поема глупави рискове, Силане. Виждаш ли как е наредил артилерията на галския бряг? Ако се наложи да се изтегляме спешно, той ще разбие моста на трески, преди и един герман да успее да премине. Това е една от тайните за бързото придвижване на Цезар. А другата е, че е готов за всякаква ситуация.

Лабиен душеше въздуха с гърбавия си нос.

— Подушвам продажниците! — заяви тържествено. — О, как само им се иска да го изгорят в някоя дървена клетка!

Преди другите да измислят подходящ отговор за тази реплика, към тях се приближи Цезар с широка усмивка:

— Събирайте войската, момци! Време е да прогоним свевите в горите им.

— Как така да прогоним? — поинтересува се Лабиен. Цезар се засмя:

— Ако не се лъжа, Тите, до нищо по-сериозно няма да се стигне.

Легионите минаха в обичайните си колони по осем по огромния мост, дебелите греди трепереха под едновременните удари на хиляди крака, звукът отекваше над водата отдолу. Несъмнено идването им се чуваше на километри напред. Убийските старейшини чакаха, но зад тях не се виждаха никакви германски войници.

— Не бяхме ние! — изкрещя вождът им, чието име, разбира се, бе Херман. — Цезаре, кълна ти се! Свевите изпратиха подкрепления на треверите, не ние! Нито един убийски войник не е преминал реката, за да помага на еверите, кълна се!

— Успокой се, Арминий — обърна се към него Цезар с тинския вариант на името му чрез преводача си. — Ако казваш истината, няма от какво да се бойте.

Редом с убийските предводители стоеше и друг благородник, по чиито черни одежди личеше, че е от херуските, могъщо племе, населяващо земите между владенията на сугамбрите и река Албис. Цезар не можеше да отмести погледа си от него. Бяла кожа, червени къдрици и благороден поглед като на Луций Корнелий Сула. Който, както му бяха казали, шпионирал навремето за Гай Марий сред германите заедно с Квинт Серторий. На колко години бе този мъж? Трудно беше да се определи възрастта на германите, чиято кожа оставаше винаги млада. Можеше да е и към шейсетте. Да, много вероятно.

— Как се казваш? — попита Цезар чрез преводача си.

— Корнел — отвърна херускът.

— Имаш ли брат — близнак?

Бледосините очи на германа се разшириха от изненада:

— Имах. Брат ми загина в битка срещу свевите.

— А баща ти?

— Велик вожд, така казваше майка ми. Беше келт.

— Как се казваше?

— Корнел.

— И сега ти предвождаш херуските.

— Да.

— Смятате ли да воювате срещу Рим?

— В никакъв случай.

Цезар се усмихна и пак се обърна към Херман:

— Успокой се, Арминий! Вярвам ти. Ако наистина говориш истината, оттегли се в укреплението си, пази храната си и не прави нищо. Аз искам Амбиорикс, не война.

— Новината се разпространи по реката още докато строеше моста си. Амбиорикс отиде при своя народ, ебуроните. Свевите все това повтарят.

— Много мъдро от тяхна страна, но предпочитам да проверя сам — усмихна се Цезар. — Та, като съм дошъл, Арминий, имам едно предложение за теб. Убите са конници, говори се, че сте най-добри от германите и далеч по-способни от кое да е белгско племе. Дали не са ме заблудили?

Херман се изпъчи гордо:

— Не, Цезаре, не са.

— Само че добри коне се намират трудно, нали?

— Много трудно. Повечето взимаме от Херсонезе, където старите кимври са отглеждали огромни животни. А набезите ни в Белгика рядко са за завземане на територия. Най-често търсим италийски и испански коне.

— В такъв случай може аз да ти помогна, Арминий.

— Да помогнеш на мен !

— Да. Когато наближи следващата зима, изпрати ми четиристотин от най-добрите си ездачи във Виена в Римската галска провинция. Не си прави труда да им даваш добри коне. Там ще ги чакат осемстотин от най-породистите ремски животни. Ако дойдат навреме, ще могат и да ги обучат. Освен това ще ти изпратя и подарък от хиляда ремски коне с много породисти жребци за разплод сред тях. Ще платя на ремите от собствения си джоб. Интересува ли те това?