Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Две кохорти бяха избити в суматохата, но преди сугамбрите да успеят да убият още, Цезар пристигна начело на Десети легион. Със смесени викове на триумф и уплаха сугамбрите оставиха Цезар и Квинт Цицерон да възстановят реда. Това им отне цял ден.

— Аз те разочаровах — промълви Квинт Цицерон със сълзи на очи.

— Не, не си. Те са неопитни и неуверени. Заради този проклет германски лес. Случват се и такива неща, Квинте. И аз да бях с тях, надали щях да се справя по-добре. Грешката е в лошите им центуриони, не в моя легат.

— Ако ти ги беше предвождал, щеше да видиш недостатъците и да предотвратиш суматохата — продължаваше да се тюхка Квинт Цицерон.

Цезар постави ръка на рамото му и го разтърси леко:

— Може би, но не е сигурно. Така или иначе, можем да проверим. Вземи Десети. Петнайсети ще остане с мен за доста време. Тази есен искам да прекося Алпите в Италийска Галия и ще ги взема със себе си. Ще преминат много километри под моето командване, накрая ще са като на пружини. Включително и ленивите центуриони.

— Това означава ли, че заминавам със Силан?

— Искрено се надявам да не е така, Квинте! Ще останеш с мен, докато ти кажа. — Цезар стисна по-силно рамото на легата си. — Виждаш ли, Квинте, аз вече започвам да мисля за теб като за големия брат на великия Цицерон. Той е в състояние да произнася прекрасни слова във форума, но на бойното поле не може да се пребори и с дете. Всекиму своето. Ти си онзи Цицерон, който предпочитам да ме придружава по всяко време.

Тези думи Квинт Цицерон запомни до края на живота си, думи, които щяха да причинят много болка, големи противоречия и страшен разкол в рода на Тулий Цицерон. Защото Квинт никога нямаше да може да ги забрави, нито да престане да обича човека, който ги беше произнесъл. Кръвта е най-важна. Ала въпреки това сърцата могат да страдат. О, може би по-добре щеше да бъде, ако никога не бе служил при Цезар! Ала ако не беше, великият Цицерон щеше да диктува всяка негова мисъл и Квинт никога нямаше да стане самостоятелно разсъждаващ мъж.

И така, тази наситена с битки година завърши за Цезар. Той разквартирува легионите си за зимата много рано: два с Лабиен в един нов лагер при треверите, два в земите на винаги верните лингони покрай река Секвана и шест около Агединкум, главната крепост на сеноните.

Подготви се за заминаване за Италийска Галия. Смяташе да придружи Рианон и сина си до вилата й в околностите на Араузион, а също и да намери учител на момчето. Какво му имаше? Каква бе тази липса на интерес към гръцката обсада на Илион в продължение на десет дълги години, към съперничеството между Ахил и Хектор, към лудостта на Аякс и изменничеството на терзитите? Ако беше попитал Рианон, тя щеше да му отговори троснато, че Оргеторикс още няма четири години. Той обаче не можеше да разбере, че синът на гений може да бъде съвсем обикновено момче.

В края на ноември той свика ново общогалско събрание, този път в главния град на ремите, Дурокорторум. Целта на това събиране беше обсъждане. Цезар обвини вожда на сеноните, Акон, в заговор за въстание. Проведе официално римско съдебно дело, макар и само в едно заседание: свидетели, кръстосан разпит на свидетелите, двайсет и шестима съдебни заседатели римляни и двайсет и петима гали, адвокати за обвинението и защитата. Цезар сам председателстваше съда, заедно с Кот от хедуите, който се беше застъпил за сеноните.

Всички келти и някои от белгските племена изпратиха представители, въпреки че ремите надвишаваха по брой всички останали делегати (и имаха шестима от двайсет и петимата съдебни заседатели). Арверните се водеха от вергобретите си Гобаницион и Критогнат, но сред пратениците беше („нищо чудно“ — помисли си Цезар) и Версенжеторикс. Той моментално предизвика съда.

— Ако този съд ще бъде честен — обърна се той към Цезар, — защо римляните имат един съдебен заседател повече от галите?

Цезар отвори широко очи:

— По традиция съдебните заседатели трябва да са нечетен брой, за да се избегнат безизходни ситуации. Беше теглен жребий, сам видя, Версенжеторикс. Освен това за целите на този съд всички съдебни заседатели трябва да се разглеждат като римляни, за да има гласът им еднаква тежест.

— Как може да има еднаква тежест, когато римляните са двайсет и шест, а галите — само двайсет и пет?

— Ще бъдеш ли по-доволен, ако сложа още един гал сред съдебните заседатели? — попита спокойно Цезар.

— Да! — тросна се той, давайки си сметка, че римските легати вече му се присмиват.