Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Рим

Януари — април 52 г.пр.н.е.

На Нова година Рим осъмна без магистрати; остана под управлението на сената и деветте народни трибуни. Катон изпълни заканата си и не разреши избори, докато племенникът на Помпей, Гай Мемий, не оттегли кандидатурата си за консул. Това обаче стана едва към края на квинктил и Гней Домиций Калвин и Месала Руф гадателят бяха възстановени на консулските постове за петте месеца, оставащи до края на годината. Щом поеха тези длъжности, те отложиха изборите, като използваха за предлог разгарящата се война между Публий Клодий и Тит Аний Милон. Единият, Милон, искаше да бъде консул, а другият, Клодий — претор. Никой от двамата обаче не можеше да приеме врага си като колега висш държавен чиновник. И Клодий, и Милон вдигнаха бандите си и в Рим цареше постоянно насилие. Това обаче в никакъв случай не означаваше, че нормалният живот в по-голямата част на града страдаше много — побоищата се ограничаваха във форум Романум и близките улици. Насилието достигна такива размери, че сенатът се принуди да се събира в залата си за извънредни ситуации, Курия Хостилия, а народното и плебейското събрания изобщо не заседаваха.

Това положение на нещата бе сериозна спънка за един от най-близките приятели на Клодий, Марк Антоний. Той беше навършил трийсет и му идваше ред да бъде назначен за квестор, което водеше направо към избиране в сената и всички произтичащи от това предимства и възможности за един предприемчив човек да напълни кесията си. Ако го назначаха за квестор на някоя провинция, той щеше да управлява финансите на управителя; можеше да фалшифицира сметките, да взима такси за откупване от данъци, да сключва договори. Ако пък останеше като един от тримата квестори, управляващи държавната хазна в Рим, можеше (срещу определена сума) да фалшифицира счетоводните книги и да заличи нечий дълг или да преведе на някого пари, които иначе не би трябвало да получи. Затова вечно затъналият в дългове Марк Антоний с нетърпение очакваше квесторството си.

Досега никой от управителите на провинции не го беше поискал за квестор и това доста го тревожеше. Цезар, най-щедрият от тях, му бе и братовчед и трябваше да го назове. Беше назначил синовете на Марк Крас, макар че единственото, което го свързваше с тях, бе голямото му приятелство с баща им. Тази година той покани сина на Сервилия, Брут, лично! Трудът му обаче отиде напразно, факт, който чичото на Брут, Катон, не пропусна да разтръби из цял Рим. А през това време онова чудовище майката на Брут, Сервилия, дразнеше доведения си брат, като пускаше по някоя и друга пикантна подробност около продажбата на жената на Катон на онзи стар глупак Хортензий!

Чичото на Антоний, Луций Цезар (поканен в Галия тази година като един от старшите Цезарови легати), отказа да ходатайства за него пред Пълководеца, затова майката на Антоний (единствена сестра на Луций Цезар) му писа. Отговорът на Цезар бе хладен и кратък: „За Марк Антоний ще е най-полезно, ако си изпита късмета, така че, Юлия Антония, няма да поискам скъпоценния ти син за квестор.“

— Все пак — обсъждаше недоволно Антоний пред Клодий — аз се справих много добре в Сирия с Габиний! Водих конницата му. Габиний не смееше и една крачка да направи без мен.

— Заради този Лабиен е — усмихна се Клодий.

Хората на Клодий продължаваха да се събират въпреки отстъпничеството на Марк Целий Руф и онези две известни куртизанки Семпрония Тудитани и Пала. Съдебният процес и оправдателната присъда на Целий по делото за опит за отравяне на любимата сестра на Клодий, Клодия, толкова бяха състарили тези две отблъскващи сексуални акробатки, че те предпочитаха да си стоят вкъщи и избягваха да се поглеждат в огледало.

През това време Клодиевият клуб процъфтяваше. Както винаги членовете му се събираха в дома на Клодий на Палатина, в новата къща, закупена от Скавър за четиринайсет и половина милиона сестерции. Прекрасно жилище, просторно и обзаведено с вкус. Столовата, където всички се излежаваха в момента върху тирийски пурпурни кушетки, бе украсена с удивителна триизмерна ламперия от черни и бели кубове и успокояващи окото аркадийски пейзажи. Тъй като сезонът беше ранна есен, вратите към колонадата на перистила бяха широко отворени, което позволяваше на приятелите на Клодий да се наслаждават на фигурите на делфини и тритони около дългия мраморен басейн и на фонтана в средата му с изумителна скулптура на водния дух Амфитрион върху колесница от мидена черупка, теглена от коне с рибешки опашки, толкова изкусно боядисани, че приличаха на живи.