Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Луктерий си пое дълбоко дъх.

— Аз съм с теб, Версенжеторикс! — рече неочаквано.

— И аз — обади се Гутруат. Усмихна се. — И знам кой още ще те подкрепи. Катбад от друидите.

Версенжеторикс го погледна изумен:

— Катбад ли? Тогава говори с него веднага щом се прибереш, Гутруате! Ако Катбад успее да организира всички друиди от всички племена, половината работа е свършена.

Кот обаче придоби още по-тревожен вид, Литавик изглежда се колебаеше, Седулий гледаше нервно. Кот тежко преглътна:

— За вдигането на хедуите ще е нужно нещо повече от думите на друидите. Ние приемаме много насериозно положението си на приятели и съюзници на римския народ.

Версенжеторикс изсумтя презрително:

— Ха! Значи сте глупци! Не е изтекло много време, откакто същият този Цезар засипа онази германска свиня Ариовист с дарове и го обяви за приятел и съюзник на римския сенат! Макар че много добре знаеше, че Ариовист граби земите на приятелите и съюзници хедуи; крадеше кравите им, овцете им, жените им, земите им! Загрижи ли се същият този Цезар за хедуите? Не! Той искаше само провинцията му да е спокойна! — Версенжеторикс стисна юмруци и ги размаха към небето. — Казвам ти, всеки път, щом започне да изтъква тържественото си обещание да ни брани от германите, аз се сещам за това. И ако хедуите имат поне капка здрав разум, и те ще си извадят поука от него.

Литавик си пое въздух и кимна:

— Добре, и аз съм с теб. Не мога да говоря от името на Кот, той е по-висш от мен, да не споменавам вергобрета за следващата година, Конвиктолав, но аз ще поддържам каузата ти, Версенжеторикс.

— Не мога да обещая — добави Кот, — но аз поне няма да ти преча. И няма да предупредя римляните.

— Засега повече не очаквам от теб, Коте — отвърна Версенжеторикс. — Само помисли. — Той се усмихна мрачно. — Има много начини да се победи Цезар без сражение. Той има пълно доверие на хедуите. Щом щракне с пръсти, очаква да изпълнявате: дайте ми още жито, дайте ми още конници, дайте ми още от всичко! Не мога да разбера как стар човек като теб, Коте, не иска да вдигне меч. Ако държиш обаче да бъдеш свободен човек в свободна страна, трябва да помислиш за други начини за борба срещу Гай Юлий Цезар.

— И аз съм с теб — обади се последен Седулий. Версенжеторикс протегна малката си ръка с дланта нагоре. Гутруат постави своята върху нея, след това Литавик, Седулий, Луктерий и най-сетне, Кот.

— Свободни мъже в свободна страна — рече Версенжеторикс. — Съгласни ли сте?

— Съгласни — отвърнаха те в хор.

Ако бе забавил отпътуването си с ден или два, някакви сведения за този заговор можеха да стигнат до ушите на Цезар от устата на Рианон. Изведнъж обаче Галия на дългокосите се превърна в последното място, на което му се искаше да бъде. На разсъмване на следващия ден той потегли за Италийска Галия, следван от злочестия Петнайсети легион и от Рианон върху гордия й италийски жребец. Тя не се беше срещнала с Версенжеторикс, а и не разбираше какво прави Цезар толкова рязък и сдържан. Друга жена ли имаше? При него винаги се случваше! Ала никоя от тях нямаше значение за него, а и никоя не му беше родила син. Оргеторикс пък се возеше с дойката си в една каруца и стискаше троянския си кон колкото сили имаше. Не, той изобщо не се интересуваше от Менелай или Одисей, от Ахил или Аякс. Троянският кон обаче бе най-чудният звяр на света и принадлежеше на него.

Не бяха пътували и ден, когато Цезар избърза много напред, полетял като вятър в дърпаната от четири задъхващи се мулета колесница. В движение диктуваше на един прежълтял писар известие за сената, на друг — послание до големия брат Цицерон. Нито веднъж не се обърка: доста по-образно представяше на Цицерон значително съкратения вариант за сената за премеждията на Квинт Цицерон със сугамбрите. Всички сенатори бяха глупаци, затова спестяваше доста от истината.

Той диктуваше, спираше търпеливо, докато някой от писарите повръща извън колесницата, беше готов да прави всичко, стига да забрави съдебната зала в Дурокорторум, да забрави Акон и последните му думи, повтарящи тези на Думнорикс. Не искаше да осъжда Акон за назидание, но как иначе да научи тези диваци на законност и цивилизованост? Говоренето не даваше резултат. Добрият пример не даваше резултат.

„Как иначе да накарам келтите да научат урока, който дадох на белгите с писма, изписани със собствената им кръв? Защото аз не мога да оставя задачата си недовършена. Не мога да се завърна в Рим, без да съм постигнал пълна победа. Сега аз съм по-велик герой от Помпей Велики и целият Рим е в краката ми. Ще направя каквото трябва, независимо от цената. Ала споменът за извършените жестокости ще ме преследва до края на дните ми!“