Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Тук бяха Курион Младши; Помпей Руф, брат на безнадеждно глупавата бивша жена на Цезар Помпея Сула; Децим Брут, син на Семпрония Тудитани; и най-новият член, Планк Бурса. Плюс още три жени, разбира се. И трите бяха на Публий Клодий: сестрите му Клодия и Клодила, и жена му Фулвия, към която Клодий бе толкова привързан, че никъде не отиваше без нея.

— Е, Цезар ме помоли да се върна при него в Галия и предложението му много ме изкуши — говореше Децим Брут, посипвайки със сол раните на Антоний.

Антоний го погледна презрително. Нямаше какво толкова да се види, освен самонадеяното изражение на човек, уверен в способностите си — Брут бе хилав и толкова бледорус, че си беше спечелил прякора Албиноса. И въпреки това Цезар го обожаваше и толкова го уважаваше, че му беше давал служби и сред висшите си легати. Защо Цезар не обичаше братовчед си Марк Антоний, защо?

Центърът, около който се въртяха всички тези хора Публий Клодий, бе слаб мъж, среден на ръст, но толкова мургав, колкото бял беше Децим Брут. Имаше лукаво и леко неспокойно изражение и животът му бе изпълнен с необикновено много премеждия, което вероятно не беше възможно да се случи с никого другиго, освен с представител на изключително разкрепостения род на Клавдиите Пулхери. Между всичко друго той бе успял да предизвика арабите в Сирия да го обрежат, Цицерон — да го осмива безжалостно на всеослушание, Цезар — да му позволи да се сближи с плебеите, Помпей — да плати на Милон, за да основе съперническата си улична банда, и беше убедил всички благородни римляни, че се наслаждава на кръвосмесителски удоволствия със сестрите си Клодия и Клодила.

Най-големият му недостатък бе жаждата му за мъст. Обидеше ли някой, той поставяше името му в списъка си за отмъщения и изчакваше идеалната възможност за пълно разчистване на сметките си с него. Сред тези лица бяха Цицерон, чиято адвокатска практика беше успял да прекъсне за известно време; Птолемей Кипъреца, когото бе подтикнал към самоубийство, като анексира Кипър; Лукул, покойният му девер, чиято кариера като един от най-големите римски пълководци бе съсипал чрез подбуждане на бунтове; и майката на Цезар, Аврелия, която бе осмял на зимното тържество във възхвала на Бона Дея, добрата покровителка на жените. Последното все пак го тревожеше, защото беше извършил отвратително светотатство срещу богинята. На делото за това престъпление Клодий бе оправдан, тъй като съпругата му и няколко други жени подкупиха съдебните заседатели — Фулвия, защото го обичаше, а другите, защото искаха да оставят Бона Дея сама да му отмъсти. Това възмездие щеше да дойде, щеше да дойде… и точно това не даваше мира на Клодий.

Последното му отмъщение бе извършено заради една много стара вражда. Преди повече от двайсет години беше обвинил красивата весталка Фабия в нарушение на непорочността, престъпление, което се наказваше със смърт. Той загуби делото. Името на Фабия незабавно попадна в списъка му за отмъщения; годините минаваха, но Клодий чакаше търпеливо някои други от замесените, като Катилина, да умрат. Най-сетне, вече на трийсет и седем, но все още красива, Фабия (която на всичкото отгоре беше и доведена сестра на съпругата на Цицерон, Теренция) се оттегли от службата си като жрица на Веста. Бе изслужила трийсетте си години, затова напусна Държавния дом и се засели в уютна малка къща в Горен Квиринал, където смяташе да прекара остатъка от живота си като уважавана бивша главна весталка. Баща й беше патрицият Фабий Максимус (с Теренция имаха една майка) и я бе дарил богато при постъпването й сред жриците на Веста като седемгодишна. Тъй като Теренция, изключително стисната, щом станеше дума за пари, се беше грижила за наследството й със същата ревност, с която пазеше и собственото си несметно богатство (тя никога не позволяваше на Цицерон да докосне дори една сестерция от него), Фабия се оказа доста заможна жена.

Точно този факт използва Клодий, за да осъществи плана си. Колкото повече чакаше, толкова по-сладко щеше да е отмъщението. И след цели двайсет години той изведнъж видя как може да унищожи Фабия. Макар че бе напълно в реда на нещата една бивша весталка да се омъжи, малко от тях го правеха; смяташе се, че предизвиква лош късмет. От друга страна пък, малко бивши весталки бяха толкова привлекателни като нея. И толкова богати. Клодий започна да търси някого, който да е хем привлекателен и с добро потекло, хем неимоверно стиснат, и в крайна сметка се спря на Публий Корнелий Долабела. Той в много отношения бе като онзи другия дебелокож, Марк Антоний: едър, недодялан, груб, злонравен.