Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Версенжеторикс иронично се изсмя:

— Колко си глупав, Цезаре! Току-що ни издаде с какви сили ще разполагаш през идната година!

— Така е, само че не го направих от глупост. А като предупреждение. Казвам ви го, за да бъдете разумни и да внимавате. Не можете да победите! Защо изобщо да опитвате? Защо да съсипвате живота си за една обречена кауза? Защо да оставяте жените си толкова сами и земите си толкова пусти, че да ме принудите да оставя ветераните си сред тях, да се оженят за тях и да им направят римски деца?

Изведнъж Цезар загуби желязното си самообладание; наведе се заплашително напред. Версенжеторикс неволно отстъпи.

— Тази година ще бъде година на пълно изтребление, ако ме предизвикате! — закрещя Цезар. — Изкарайте ме на бойното поле и ще бъдете смазани! Никой не може да ме победи! Никой не може да победи Рим! Запасите ни в Италия са толкова големи, че мога да запълня всички загуби, които претърпя, преди да успееш да мигнеш! Ако пожелая, мога да увелича двойно тази войска от петдесет и четири хиляди воини! И да ги въоръжа! Предупреждавам ви, правете си сметка! Съобщавам ви това не за днешния ден, а за бъдещето! Римската организация, римската техника, римските запаси сами по себе си са достатъчни, за да ви разгромят! И не хранете празни надежди за деня, когато Рим ще изпрати по-малко способен управник на Галия Комата! Защото дотогава вие няма да съществувате! Цезар ще ви унищожи!

Той слезе от трибуната и гневно напусна залата, оставяйки галите и легатите си вцепенени.

— О, този буен нрав! — възкликна Требоний.

— Трябваше да им го каже в лицето — отбеляза Хирций.

— Е, мой ред е — въздъхна Требоний и се изправи. — Как мога да говоря след такова избухване?

— Дипломатично — посъветва го с усмивка Квинт Цицерон.

— Няма значение какво ще каже Требоний — намеси се Секстий. — Цезар вече им взе страха.

— Този Версенжеторикс се готви за война — предположи Сулпиций Руф.

— Млад е — отбеляза Хирций. — А и не се ползва с авторитет сред останалите арвернски делегати. През цялото време стискаха зъби и го гледаха сърдито.

Докато течеше срещата в голямата зала, Рианон седеше в каменната къща на Цезар с хедуиския писар.

— Чети — нареди тя.

Той счупи печата (който вече бе счупен, а след това отново бе споен с герба на Квинт Цицерон, тъй като Рианон нямаше представа как изглежда печатът на Сервилия), разви малкия свитък и дълго се взира в него, движейки беззвучно устни.

— Чети! — нетърпеливо повтори тя.

— Само да разбера какво пише — отвърна той.

— Цезар не прави така.

Писарят въздъхна и вдигна поглед:

— Цезар си е Цезар. Никой друг не може да чете от пръв поглед. И колкото повече говориш, толкова повече време ще ми е нужно.

Рианон се примири и задърпа златните нишки, вплетени в тъмночервената й роба, изгаряше от нетърпение да узнае отговора на Сервилия.

Накрая писарят вдигна очи от свитъка:

— Готов съм.

— Ами, започвай!

„Е, не мога да кажа, че съм очаквала да получа такова писмо, написано на доста странен латински от галската любовница на Цезар, но трябва да призная, че е забавно. Значи, ти имаш син от Цезар. Аз пък имам дъщеря от него. Също като сина ти и тя не носи името на Цезар. Така е, защото по онова време бях омъжена за Марк Юний Силан. Негов далечен роднина, друг Марк Юний Силан, тази година е сред легатите на Цезар. Затова дъщеря ми носи името Юния, и тъй като е третата Юния, я нарекох Тертула.

Твърдиш, че си принцеса. Варварите имат такива, знам. Съобщаваш ми този факт като нещо много важно. Ала той няма никакво значение. За римлянина единствената кръв, която има значение, е римската. Римската кръв е най-благородна. И най-долният просяк по римските улици е по-добър от теб, защото носи римска кръв. Никой син, чиято майка не е римлянка, не може да бъде скъп на Цезар, в чиито жили тече най-благородната римска кръв. Никога не се е смесвала с друга кръв, освен с римска. Ако Рим има цар, той ще бъде Цезар. Предците му са били царе. Ала Рим няма цар и Цезар няма да позволи да има такъв. Римляните не подвиват коляно пред никого.

Няма на какво да те уча, варварска принцесо. За един римски мъж не е необходимо да има син от своята кръв, та да наследи общественото му положение и да продължи рода му, защото може да си осинови. Изборът се прави много внимателно. Осиновеният трябва да притежава необходимото потекло и да приеме името на осиновителя си. Моят син е осиновен. Казва се Марк Юний Брут, но когато чичо му, моят брат, бе убит без наследници, Брут бе осиновен по негово желание, записано в завещанието му. И прие името Квинт Сервилий Цепион. Това, че след години предпочете да се нарече отново Марк Юний Брут, се дължи само на гордостта му от предшественика си Луций Юний Брут, който свали последния римски цар и установи републиката.