Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Цезар отговори без колебание:

— Както казах, разликите са много. Вече изтъкнах някои. Ти не ме слушаш, Версенжеторикс, защото не искаш да ме чуеш. Ти се вслушваш в чувствата, не в разума си. Това ще ти спечели много поддръжници, но и ще ти попречи да им осигуриш онова, от което най-много се нуждаят — мъдра преценка. Помисли за ставащия все по-тесен свят. Помисли за мястото, което би заела Галия Комата, ако се свърже с Рим вместо с германите, помисли за вътрешните борби между народите й. Аз не искам да воювам с вас, което обаче не означава, че ме е страх да воювам. След пет години римско присъствие в лицето на Гай Юлий Цезар това трябва да ви е ясно. Рим обединява. Рим носи граждански права. Рим носи по-добър живот. Рим носи мир и изобилие. Рим носи възможности за търговия, за развитие на занаятите, за разпространение на стоките ви из всички владения на Рим по света. Вие, арверните, правите най-добрите глинени съдове в Галия Комата. Като част от римската държава вашите съдове ще стигнат много по-далеч от Британия. Със закрилата на римските легиони вие можете да увеличите продукцията и богатството си без страх от чужди нашествия, без грабителства… без изнасилвания.

— Празни слова, Цезаре! Какво стана с атватуките? С ебуроните? С морините? С нервиите? Грабежи! Робство! Изнасилване!

Цезар въздъхна, вдигна дясната си ръка, пъхна лявата под тогата.

— На всички тези народи им бе дадено право на избор — отвърна спокойно. — Те нарушиха договорите ни, предпочетоха война пред покорство. Покорството щеше да им струва малко. Един данък срещу сигурен мир. В замяна на това нямаше да има повече германски нашествия. Щяха да започнат да водят по-добър живот. Щяха да продължат да почитат боговете си, да запазят земите си, свободата си, живота си!

— Под чуждо владичество — добави галът. Цезар наведе глава:

— Това е цената, Версенжеторикс: отпуснати юзди в ръцете на Рим или държани изкъсо от германите. Това е изборът. Няма вече самостоятелност. Галия Комата вече влезе в сферата на Нашето море, всички трябва да го осъзнаете. Няма връщане. Рим е тук. И Рим ще остане. Защото Рим трябва да задържи германите зад Ренус. Преди петдесет години в Галия Комата нахлуха три четвърти милион германи. Всички страдахте от нашествието им. Тогава пак ви спаси Рим, в лицето на Гай Марий. И сега пак ще ви спаси Рим, този път в лицето на племенника на Гай Марий. Приемете покровителството на Рим, искрено ви моля! Ако приемете Рим, много малко неща ще се променят. Запитайте някое от племената в Провинцията ни: волките, воконтите, хелвиите, алоброгите. Те не са станали по-малко гали от това, че са и римляни. Живеят в мир и благоденстват.

— Ха! — изсумтя Версенжеторикс. — Хубави думи! Те просто чакат някой да ги поведе, за да се спасят от чуждото владичество!

— Не е така, знаеш го. Иди говори с тях, да видиш, че съм прав.

— Когато отида да говоря с тях, няма да е, за да ги питам. Ще им предложа да вдигнат копията. — Версенжеторикс се изсмя и поклати глава. — Надяваш се да победиш? Вие сте само шепа хора! Рим е една огромна илюзия! Народите, с които сте се сблъскали досега, са малодушни, глупави и страхливи! В Галия Комата има повече воини, отколкото в цяла Италийска Галия и Италия, взети заедно! Четири милиона келти, два милиона белги! Научих за вашето преброяване, вие нямате толкова хора! Три милиона, Цезаре, нито човек повече!

— Числата не са важни — възрази Цезар, който явно се забавляваше от спора. — Рим притежава три неща, с които нито келтите, нито белгите разполагат: организация, техника и умение да попълва ефективно загубите си.

— О, да, прехвалената ви техника! Каква полза от нея? Помогнаха ли стените, издигнати от вас, за да преградите океана, да превземете някоя от крепостите на венетите? А? Не! Ние също сме изобретателни хора! Питай легата Квинт Тулий Цицерон! Използвахме обсадни кули срещу него, научихме се да използваме римската артилерия! Ние не сме малодушни, не сме глупави, не сме страхливи! От идването ти в Галия Комата, Цезаре, ние си взехме поуки! А и не всички римски пълководци са като теб! Рано или късно ти ще се върнеш в Рим и Рим ще изпрати някой глупак в Галия Комата! Друг като Касий в Бургидала! Други като Малий и Цепион в Араузион!

— Или друг като Ахенобарб, който разби на пух и прах арверните преди седемдесет и пет години — усмихна се Цезар.

— Сега арверните са много по-могъщи, отколкото преди идването на Ахенобарб!

— Версенжеторикс от арверните, чуй ме. Аз свиках подкрепления. Още четири легиона. Това са общо двайсет и пет хиляди души. Четири месеца след сформирането им те ще са годни да се сражават. Всички ще носят железни ризници, изкусно изработени мечове и кинжали на коланите си, шлемове на главите си и копия в ръце. Ще бъдат така обучени, че ще могат да се сражават дори насън. Ще имат артилерия. Ще умеят да строят обсадни съоръжения и укрепления. Ще могат да изминават най-малко по петдесет километра на ден без почивка. Ще бъдат предвождани от блестящи центуриони. Те ще дойдат с желание да намразят теб и всеки друг гал, и ако ги нападнете, те ще ви намразят. Ще имам Пети, Шести, Седми, Осми, Девети, Десети, Единайсети, Дванайсети, Тринайсети, Четиринайсети и Петнайсети легион! И можеш да прибавиш към тях още четири хиляди конници от хедуите и ремите!