Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

— Не искаш ли синът ти да е римлянин? — попита тя и се притисна до него.

— Това не е въпрос на желание. Той не е римлянин.

— Ти можеш да го направиш такъв.

— Синът ми не е римлянин. Той е гал.

Тя започна да го целува по гърдите, да го гали с косите си по слабините.

— Аз обаче съм принцеса — прошепна. — Кръвта му е по-благородна, отколкото можеше да бъде, ако майка му бе римлянка.

Цезар се извъртя върху нея:

— Кръвта му е само наполовина римска, и то тази половина, която не може да бъде доказана. Името му е Оргеторикс, не Цезар. И ще остане такова. Когато му дойде времето, изпрати го при народа си. Идеята синът ми да е цар ми харесва. Ала не цар на Рим.

— Ами ако бях велика царица, толкова велика, че дори Рим да ме признае?

— Дори да беше царицата на света, мила моя, пак нямаше да е достатъчно. Ти не си римлянка. Нито жена на Цезар.

Каквото и да смяташе да отговори тя, остана неизказано — Цезар запуши устата й с целувка. Тъй като той я облада, тя остави разговора недовършен, предпочете плътското удоволствие, но тайно се зарече да засегне темата някой друг път.

Не беше писано да стане тази зима, тъй като великите римски легати не спираха да влизат и да излизат през каменния праг на Цезаровия дом, обръщаха кратко внимание на сина й, излежаваха се по кушетките и говореха безспир за войски, легиони, провизии, укрепления…

„Така и не мога да разбера — мислеше си тя, — а и той не желае да ми обясни. Кръвта ми е далеч по-аристократична отколкото, на която и да е римска жена! Аз съм дъщеря на цар! Синът ми трябва да стане цар на Рим, не цар на хелветите. Цезар непрекъснато ми дава неясни отговори. Как мога да разбера, като той не ми обяснява? Трябва ли някоя римлянка да ме научи? Може ли римлянка да ме научи?“

И така, докато Цезар организираше приготовленията за всеобщото галско събрание в Самаробрива, Рианон седна с един хедуиски писар и му продиктува писмо на латински до известната благородна римлянка Сервилия. Избор, доказващ всемирното разпространение на сплетните от Рим.

„Пиша ти, уважавана Сервилия, защото знам, че дълги години си била интимна приятелка на Цезар и когато се върне в Рим, той без съмнение ще възобнови това приятелство. Или поне така се говори в Самаробрива.

Аз имам син от Цезар, вече е на три години. Кръвта ми е царска. Дъщеря съм на цар Оргеторикс на хелветите и Цезар ме взе от бившия ми съпруг Думнорикс на хедуите. Когато синът ми се роди обаче, Цезар каза, че трябва да бъде възпитан като гал в Галия и настоя да носи галско име. Нарекох го Оргеторикс, но бих предпочела да беше Цезар Оргеторикс.

В нашия галски свят е абсолютно задължително един мъж да има поне един син. По тази причина благородниците имат по повече от една жени, в случай че някоя се окаже ялова. Защото какъв смисъл има животът на един мъж, ако няма син да го наследи? И все пак Цезар няма син, а той не иска и да чуе моето момче да го наследи в Рим. Попитах го защо. Той ми отговори само, че защото не съм била римлянка. Че не съм достойна, това имаше предвид. Дори да съм била царицата на света, щом не съм римлянка, пак нямало да съм достойна. Не разбирам и съм ядосана.

Благородна Сервилия, можеш ли да ми го обясниш така, че да разбера?“

Хедуиският писар взе восъчните плочици, за да прехвърли късото писмо на Рианон върху папирус, и направи копие, което даде на Авъл Хирций за Цезар.

Случи се Хирций да му го предаде, когато му съобщаваше за пълната победа на Лабиен над треверите.

— Сразил ги е — обяви Хирций с безизразно лице. Цезар го погледна подозрително:

— И?

— И Индуциомар е мъртъв.

— Странно! — изненада се Цезар. — Мислех, че и белгите, и келтите вече са се научили да пазят водачите си далеч от бойната линия.

— Ами… те са го пазили. Лабиен издал заповед. Независимо от цената Индуциомар да му бъде представен. Ъ… не целият. Само главата.

— О, Юпитере, този човек е истински варварин! — гневно възкликна Цезар. — Войната има малко правила, но едно от тях е да не се лишават войските от предводителите им посредством убийство! О, и тази новина ще трябва да увивам в тирийски пурпур, за да я представя пред сената! Да можех да се размножа на толкова легати, от колкото имам нужда, и да им върша сам работата! Не стига ли, че Рим окичва рострите с римски глави? И главите на враговете си ли трябва да показваме за назидание? Той я е изложил на показ в лагера, нали?

— Да, на крепостната стена.

— Хората му сигурно са го посрещнали като император.