Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Лагерът на Лабиен се разполагаше на площ от четири квадратни километра, тъй като, освен Единайсети легион той командваше и две хиляди хедуиски конници. Всеки конник разполагаше с два коня, коняр и товарно животно, тъй че укреплението на Лабиен трябваше да побере четири хиляди коне и две хиляди мулета в закътани зимни обори и двете им хиляди собственици в удобни къщи.

Лагерите на Лабиен винаги бяха мръсни, защото той управляваше подчинените си чрез страх, не с разум. Не го бе грижа дали оборите се чистят веднъж на ден и дали улиците са затрупани с боклук. Разрешаваше, освен това и на жени да се заселват в зимните му поселения. Цезар не възразяваше срещу това, както и срещу раздърпания вид и вонята на шестте хиляди мръсни животни и на още десет хиляди некъпани мъже. Тъй като Рим не можеше да си позволи собствена конница, налагаше се да използва наемници от провинциите, а чужденците винаги живееха според собствените си обичаи. Това пък означаваше, че на римската пехота също трябваше да се разрешат жени; иначе зимният лагер би се превърнал в кошмар от сърдити римляни в постоянни препирни със самодоволни жители от провинциите.

Цезар предпочиташе да мълчи. Безпорядъкът и страхът съпътстваха Тит Лабиен навсякъде, но той беше добър командир. Никой, освен самия Цезар не умееше да води по-добре конницата от него, а задълженията на Пълководеца не му позволяваха да командва кавалерия. Лабиен се справяше отлично и с пехотата. Да, той бе много ценен човек и отличен заместник. Жалко, че не успяваше да обуздае варварина в себе си. Наказанията му бяха толкова сурови, че Цезар никога не му даваше един и същи легион два пъти подред. Когато научиха, че ще прекарат тази зима с него, войниците от Единайсети зароптаха, след това се примириха да се държат добре и да се надяват, че следващата година ще бъдат под ръководството на Фабий или Требоний, строги пълководци, но не толкова безмилостни.

— Още щом се върна в Самаробрива, ще пиша на Мамира и Вентидий в Италийска Галия — обяви Цезар. — Изпитвам недостиг от седем легиона, а и Пети, на чучулигите, е под голямо напрежение, тъй като от него попълних загубите в другите. Ако ни предстои тежка година на битки, имаме нужда от единайсет легиона и четири хиляди конници.

Лабиен се намръщи:

— Четири легиона новобранци? Това е над една трета от цялата войска! Те само ще ни пречат.

— Само три ще са с новобранци — успокои го търпеливо Цезар. — В момента имаме един легион опитни войници в Плаценция. Не са оцапали още ръцете си с кръв, признавам, но са добре обучени и с нетърпение чакат първата си битка. Толкова се отегчават, че започват да недоволстват.

— А! Шести. Събран от Помпей Велики в Пиценум преди година, но все още не е мръднал от Испания. О, богове, колко е бавен! Прав си за скуката, Цезаре, но те са на Помпей.

— Ще му ги поискам на заем.

— Ще се съгласи ли?

— Предполагам. Помпей не е поставен под голям натиск в Испания, защото Афраний и Петрей управляват и двете провинции добре. Лузитаните са спокойни, също и Кантабрия. Ще му предложа да обуча хората му в битки вместо него. Това ще му се понрави.

— И как не? Две неща са сигурни за този Помпей: никога не влиза в битка, ако няма числено превъзходство, и никога не използва неопитни войски. Какъв страхливец! Ненавиждам този човек, винаги съм го презирал! — След кратка пауза Лабиен попита: — Ще съставиш ли нов Тринайсети, или ще отидеш направо на Четиринайсети?

— Ще съставя нов Тринайсети. Аз съм не по-малко суеверен от всеки нормален римлянин, но мисля, че е важно хората да започнат да мислят за тринайсет като за обикновено число. — Цезар вдигна рамене. — Освен това, ако имам Четиринайсети, а нямам Тринайсети, войниците от Четиринайсети ще знаят, че всъщност те са Тринайсети. Ще остана с новия легион през цялата година. И в края й, уверявам те, бойците в него ще смятат тринайсет за свое щастливо число.

— Вярвам ти.

— Както разбирам, Лабиен, ти смяташ, че мирните ни отношения с треверите са на път съвсем да се развалят — отбеляза Цезар и закрачи по Преторската улица.

— Сигурен съм в това. Треверите винаги са искали война, но досега са се бояли от мен. Амбиорикс промени положението; той е блестящ оратор, знаеш ли? Благодарение на него поддръжниците на Индуциомар постоянно се множат. Не мисля, че Цингеторикс ще удържи. Не можем да подценяваме нито Амбиорикс, нито Индуциомар, Цезаре.

— Ще успееш ли да удържиш лагера през зимата?