Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Цезар получи копието два дена след като нервият се промъкна през обсадата.

Тъй като горите около лагера на Квинт Цицерон бяха твърде гъсти, вестоносецът се принуди да върви по пътя за Самаробрива. Той бе охраняван толкова строго, че нямаше начин да не го спрат. Вестоносецът успя да заобиколи първите три поста, но на четвъртия го задържаха. Съблякоха го, провериха отвърстията на тялото му, косата и дрехите му, но лентата на копието бе толкова добре прилепнала, че писмото мина незабелязано. Вестоносецът беше търкал челото си с парче кора, докато не заприлича на рана от удар. Той започна да се клати, да мърмори неразбрано, да върти очи, остави се да го претърсят без съпротива, след което се опита да целуне началника на стражата. Войниците го сметнаха за обезумял и го изпратиха със смях да продължи на юг.

Пристигна рано вечерта в Самаробрива, изтощен до крайност. В крепостта незабавно закипя трескава дейност. Веднага бе изпратен вестоносец до Марк Крас, лагеруващ наблизо, със заповед да се яви моментално в Самаробрива с Осми легион, за да удвои охраната на укреплението в отсъствието на Пълководеца. Втори вестоносец препусна към Портус Ициус при Гай Фабий със заповед да вдигне Седми легион и да тръгне към земите на атребатите; Цезар щеше да го срещне на река Скалдис. Трети пратеник тръгна към лагера на Лабиен край Моза, за да го уведоми за развоя на събитията, но Цезар не нареди на заместника си да се присъедини към похода му. Остави решението на него, тъй като Лабиен можеше да се намира в същото положение като Квинт Цицерон.

На разсъмване колоните на Марк Крас вече се виждаха в далечината. Цезар веднага потегли начело на Десети легион. Два легиона, това бе всичко, което можеше да изпрати на помощ на Квинт Цицерон. Девет хиляди незаменими мъже, опитни воини. Край с глупавите грешки. Ала колко бяха нервиите? Няколко години по-рано петдесет хиляди бяха умрели на бойното поле, но все пак те си оставаха едно от най-многобройните племена. Да, можеше да има още петдесетина хиляди около обсадения лагер на Девети. Добър легион. О, само да не загуби и него!

Фабий бързо стигна до Скалдис; срещна Цезар, сякаш бяха на сложно тактическо учение на Марсово поле. Не се наложи нито един от двамата да чака другия. Оставаха им още сто и трийсет километра. Но все пак, колко бяха нервиите? Девет хиляди войници, независимо колко опитни, не можеха да ги победят на открито.

Нервийският крепостен бе изпратен напред в двуколка, тъй като не умееше да язди. След това той продължи пеша до обсадения лагер и точно според нарежданията изпрати копието с жълтото перо в укреплението на Квинт Цицерон. Той направи всичко възможно, но селянинът не е воин. Копието се заби между брустверите и дървената ограда и стоя там незабелязано в продължение на два дена.

Квинт Цицерон го получи малко преди прашният облак зад дърветата да извести за приближаването на Цезар. Той почти бе загубил надежда, тъй като никой не намираше копието с жълто перо, макар че всеки войник се взираше, докато очите му не започнат да сълзят, във всеки предмет, чийто цвят дори малко наподобяваше жълто.

„Идвам. Само девет хиляди воини. Не мога да нападна веднага. Трябва да разузная и да намеря местност, където девет хиляди могат да победят по-многочислен противник. Да избера втори Акве Секстие. Колко са те? Изпрати ми подробности. Гръцкият ти е добър, изненадващо правилен. Гай Юлий Цезар, император.“

Жълтото перо накара изтощените войници от Девети легион да ликуват, а Квинт Цицерон се просълзи от радост. Бършейки калното си лице с не по-малко мръсни те си ръце, той седна, забравил болежките в кръста и крака си, и започна да пише на Цезар, докато Вертикон подготвяше ново копие и нов вестоносец.

„Около шейсет хиляди. Цялото племе е тук, сериозна войска. Не всички са нервии. Има много менапии и кондрузи. Ще издържим. Търси спокойно своя Акве Секстие. Галите стават все по-непредпазливи, вече си представят как ни изгарят в дървените си кафези. Все повече пият, ентусиазмът им намалява. И твоят гръцки не е лош. Квинт Тулий Цицерон, легат, оцелял.“

Цезар получи писмото около полунощ; нервиите се бяха събрали за нападение, но мракът ги спря, а и тази нощ отрядът, натоварен със залавянето на вестоносци, не си вършеше работата. Десети и Седми легион се готвеха за сражение, но Цезар не бързаше да ги хвърля в битка, докато не намери подходящо място за лагер, подобен на онзи, край който Гай Марий и трийсет и седемте му хиляди воини бяха разбили сто и петдесет хилядната тевтонска войска около петдесет години по-рано.