Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Катон настръхна, но успя да се усмихне кисело.

— Племенница на Цезар.

— Точно така, племенница на Цезар.

Катон с мъка се опитваше да се държи учтиво.

— За кого е вторият стол? — поинтересува се той.

— За единствената ми дъщеря, Марция. Най-малкото ми дете.

— Очевидно не е достатъчно възрастна, за да се омъжи.

— В интерес на истината, тя вече навърши осемнайсет. Сгодена е за младия Публий Корнелий Лентул, но той умря. Още не съм се спрял на друг съпруг.

— Ация има ли деца от Гай Октавий?

— Две. Момче и момиче. И заварена дъщеря от брака на Октавий с Анхария.

В този момент влязоха и двете жени, разликата им беше огромна. Ация бе типична Юлия, с руса коса и сини очи, с уверения поглед на съпругата на Гай Марий и удивителна грация. Марция пък беше с черни коса и очи и много приличаше на големия си брат. Който, както би забелязал Катон, ако го наблюдаваше внимателно, не сваляше поглед от съпругата на баща си.

Ала Катон не забеляза, защото не можеше да свали поглед от дъщерята на Филип, седнала срещу него на коравия стол със скръстени на скута ръце. Тя наблюдаваше Катон с не по-малък интерес.

Влюбиха се от пръв поглед, нещо, което Катон никога не бе предполагал, че е възможно, нито пък Марция беше вярвала, че ще й се случи. Тя веднага разпозна признаците на любовта, Катон — не.

Марция му се усмихна, показвайки блестящите си бели зъби:

— Какво прекрасно нещо стори за Рим, Марк Катоне.

При нормални обстоятелства той би отминал гощавката на Марциевия баща с презрение: пълнени малки сепии, яйца от пъдпъдък, огромни маслини от Отвъдна Испания, пушени малки змиорки, живи стриди от Бай, криви раци от същото място, малки скариди със сметанов сос с чесън, най-фин пресен зехтин, хрупкави хлебчета направо от фурната.

— Изпълних единствено задълженията си — отвърна Катон с глас, който не беше подозирал, че може да излезе от устата му: нежен, почти галещ ухото. — Рим ме изпрати да превзема Кипър и аз го сторих.

— Ала с такава честност, с такава грижовност.

Той се изчерви, наведе глава и се съсредоточи върху стридите и раците, които бяха, трябваше да се признае, изключително вкусни.

— Опитай скаридите — подкани го Марция, хвана ръката му и я насочи към съответното блюдо.

Докосването й го омагьоса, още повече, че той не се чувстваше достатъчно силен, за да направи онова, което му казваше разумът — да отдръпне веднага ръката си. Вместо това той удължи времето на допира им, като се престори, че посяга по погрешка към друга чиния.

„Колко невъобразимо привлекателен е той! — помисли си Марция. — Този благороден нос! Тези хубави сиви очи, толкова сериозни и въпреки това толкова блестящи. Тази уста! И тази внимателно оформена къса червеникавозлатиста коса… широки рамене; дълъг врат, дълги, мускулести крака. Слава на боговете, че тогата е твърде неудобно облекло за хранене, та мъжете вечерят по туники!“

Катон загреба от скаридите, умираше от желание да поднесе една към устата й; остави ръката й да води неговата.

И докато това продължаваше, останалите членове на семейството на Марция разменяха весели, съзаклятнически погледи и се подсмихваха. Не за сметка на Марция — в послушанието й никой не се съмняваше, тъй като тя бе изключително добре възпитана и винаги щеше да направи, каквото й наредят. Не, Катон беше този, който ги удивляваше. Кой би си помислил, че той може да говори толкова нежно или да се остави една жена да води ръката му? Само Филип бе достатъчно възрастен, за да си спомни времето малко преди въстанието на Спартак, когато Катон, тогава на двайсет, се беше влюбил лудо в Емилия Лепида, дъщерята на Мемерк, която се омъжи за Метел Сципион. И това, както отдавна бяха приели всички в Рим, бе убило нещо в него. На двайсет и две годишна възраст той се ожени за една Атилия и се отнасяше към нея с хладно, грубо безразличие. Сетне, след като Цезар я съблазни, се разведе с нея, отказа й всякакъв контакт с дъщерята и сина й, които отглеждаше в една къща, напълно лишена от жени.

— Нека измия ръцете ти — предложи Марция, когато първото ястие бе сменено с второто: печено агънце сукалче, печени пиленца, безброй зеленчуци, сготвени с пиниеви семена, чеснови скилидки или натрошено сирене, печено свинско с лютив сос, свински наденички, търпеливо топени в разреден мед, докато се пекат на слаб огън.

За Филип — скромно меню, защото знаеше, че гостът му се храни умерено; за Катон — обидно богата трапеза. Ала заради Марция той хапваше от всичко…