Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Той използва царската флота, за да пренесе парите до Рим — защо да харчи излишно за наемане на други кораби? Сетне измисли начин да извади ковчежетата, ако някой плавателен съд потъне — за всяко върза въже с дължина сто стъпки, прикачено от другия си край за голямо парче корк. Ако някой сандък потъне, въжето щеше да се развие и коркът да изплува. Като допълнителна предохранителна мярка натовари Филаргир и резервния комплект документи на отделен кораб далеч от онзи, на който пътуваше той.

Царските кипърски кораби бяха много красиви, но изобщо не бяха предназначени за плаване в открито море по места като околностите на нос Тенарум на Пелопонес например. Бяха открити биреми с плитко газене, по двама души на гребло и с по едно слабо платно. Това, разбира се, означаваше, че нямаха палуба, която да пречи на корковите парчета да изплуват. Времето бе хубаво, но край Пелопонес ги застигна свирепа буря. Въпреки това само един от корабите потъна — този, на който пътуваше Филаргир с резервните счетоводни документи. Уви, след като времето се успокои, на повърхността не се появи нито едно корково парче. Катон бе подценил силно дълбочината на морето.

Все пак загубата на един от толкова много кораби не беше голяма. Катон и останалите се подслониха в Керкира, когато усетиха, че наближава нова буря. За нещастие този красив остров не бе в състояние да подслони толкова много неочаквани посетители и римляните бяха принудени да се установят на палатки насред агората на пристанищното градче, в което акостираха. Разбира се, верен на принципите на стоицизма, Катон предпочете палатка пред възможността да се настани в дома на най-богатия гражданин. Поради силния студ кипърските моряци накладоха голям огън. Очакваната буря дойде, навсякъде се разхвърчаха искри, палатката на Катон изгоря и заедно с нея останалият комплект документи.

Отчаян от тази загуба, той си даде сметка, че никога няма да успее да докаже, че не се е облагодетелствал от анексирането на Кипър. Може би по тази причина предпочете да не прекарва сандъците със златото по Апиевия път, а заобиколи с флотата си италианския ботуш от юг и акостира при Остия, сетне (корабите му бяха достатъчно плиткодънни за това) продължи нагоре по Тибър, та до пристанището на самия Рим.

Почти всички жители на Вечния град излязоха да го посрещнат, толкова невиждано бе събитието. Между официалната делегация по посрещането му беше вторият консул за съответната година, Луций Марций Филип, чревоугодник, любител на охолния живот, епикуреец. Притежаваше всички най-омразни пороци за Катон. Ала след като лично изпроводи тези две хиляди ковчежета (с потъналия кораб не бяха изгубени твърде много) до съкровищницата зад храма на Сатурн, той прие поканата на Филип за вечеря.

— Целият сенат е възхитен, скъпи ми Катоне — заговори Филип, след като го посрещна на вратата. — Смятат да те удостоят с почести, включително с правото да носиш тога претекста на обществени места, и ще ти изкажат публични благодарности.

— Не! — възкликна той. — Няма да приема никакви почести за нещо, което съм сторил в рамките на обществените си задължения. Така че не си правете труда изобщо да ги обсъждате, да не говорим за гласуване. Ще помоля само на роба Никий, бившия камериер на Птолемей, да бъде върната свободата и да му бъде дадено римско гражданство. Без неговата помощ аз нямаше да успея.

Филип, много красив, мургав мъж, примигна удивено, но предпочете да не спори. Въведе Катон в обзаведената си с вкус трапезария и го покани на почетното място на своята кушетка. Представи му синовете си, легнали заедно на едната от страничните кушетки. Луций Младши бе на двайсет и шест, мургав като баща си и даже още по-красив. Квинт беше на двайсет и три и с не толкова впечатляваща външност.

Срещу почетната кушетка, на която се настаниха Филип и гостът му, от другата страна на ниската масичка с ястията, бяха сложени два стола.

— Може би не знаеш, но аз наскоро се ожених повторно — съобщи Филип.

— Нима? — попита Катон, който не умееше да води светски разговори, особено ако се наложеше да разговаря с хора, нямащи нищо общо с него, нито политически, нито философски.

— Да. За Ация, вдовицата на скъпия ми приятел Гай Октавий.

— Ация… Коя беше тази?

Филип се засмя от сърце, двамата му сина се подсмихнаха.

— Ако една жена не е нито Порция, нито Домиция, Катоне, ти никога няма да я забележиш! Ация е дъщеря на Марк Аций Балб от Ариция и по-младата от двете сестри на Гай Цезар.