Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

И въпреки това, когато слънцето се вдигна достатъчно високо в небето, той облече чиста тога и се върна в дома на Луций Марций Филип, за да поиска ръката на дъщеря му. Надяваше се Филип да откаже.

Но той склони.

— Така ще стъпя с по един крак във всеки лагер — заяви безсрамно, докато подхващаше Катон под ръка. — Женен за племенничката на Цезар и настойник на праплеменника му и в същото време тъст на Катон. Какво идеално подреждане на нещата! Идеално!

Сватбата също бе идеална, макар че нещо постоянно терзаеше Катон. Той не го заслужаваше; не можеше да постъпва правилно, приемайки нещо толкова интимно. През първата брачна нощ се увери, че дъщерята на Филип е девствена, но откъде идваше тази сила, тази страст, тези умения? Защото Катон не знаеше нищо за живота на жените, нямаше никаква представа колко и как научават малките момиченца от разговори, от еротични фрески, от различни Приапови предмети, разпръснати из домовете им, от подслушване и скрити погледи през открехнати врати, от по-големи братя. Също така не съзнаваше, че е безсилен срещу хитрините й, че чувствата му към нея го управляват напълно. Марция бе съпруга, взета направо от ръцете на Венера, ала Катон идваше направо от ноктите на Плутон.

Затова, когато две години след сватбата им старият Хортензий дойде да го моли да му даде за жена дъщеря си или някоя от племенничките си, той не остана потресен от последната безумна молба на стареца да му разреши да вземе собствената му съпруга. Изведнъж Катон видя единствения начин да се освободи от мъчението си, единствения начин да си докаже, че управлява сам живота си. Той щеше да даде Марция на Квинт Хортензий, отвратителен стар развратник, който щеше да оскверни плътта й; който щеше да пърди и да се лигави до нея безпаметно упоен от възбуждащи вещества и скъпи вина; който щеше да я кара да придаде на отпуснатото му парче месо някаква твърдост; чието беззъбо лице, плешиво теме и рахитично тяло щяха да я отвращават — неговата Марция, която не можеше да понесе да гледа натъжена или нещастна. Как можеше да я осъди толкова жестоко? И въпреки това той трябваше да го стори, иначе щеше да полудее.

И го стори. Слуховете не бяха верни — Катон не взе и една сестерция от Хортензий, макар че, разбира се, Филип прие милиони.

— Развеждам се с теб — рече той с най-високия си и безсърдечен глас. — И сетне ще те оженя за Квинт Хортензий. Надявам се да му бъдеш добра съпруга. Баща ти даде съгласието си.

Тя стоеше съвършено изправена, с насълзени очи. После се пресегна и докосна бузата му много нежно, с толкова много обич.

— Разбирам, Марк — изрече. — Разбирам. Обичам те. И ще те обичам до края на живота си.

— Не искам да ме обичаш! — изрева той със стиснати юмруци. — Искам да бъда оставен сам, не искам никой да ме обича, не искам никой да ме обича до края на живота си! Бягай при Хортензий и се научи да ме мразиш!

На тези думи тя просто се усмихна.

Оттогава бяха изминали почти четири години. Четири години, през които болката не намаля. Тя все още му липсваше толкова, колкото през първата й брачна нощ с Хортензий. Виденията за онова, което правеше той с нея или я караше да прави, все още го преследваха. Все още я чуваше как го уверява, че разбира, че ще го обича до края на живота си. Това само по себе си говореше, че тя го познаваше добре и че го обичаше толкова силно, че бе готова да приеме едно наказание, което не заслужаваше. Само за да може той да докаже пред себе си, че може да живее без нея. И че беше в състояние да се лиши от всяко плътско удоволствие.

Защо мислеше за нея сега, когато би трябвало да мисли за Курион, за малката победа на Цезар? Защо копнееше да я има до себе си, да отпусне лице между гърдите й, да я люби в продължение на половината от тази безсънна нощ? Защо отбягваше Атенодор Кордилион и Статил? Той си наля голяма чаша неразредено вино и го изпи на един дъх; ала най-лошото бе, че в тези дни, далеч от Марция, той пиеше толкова много, че виното вече нямаше онзи затъпяващ ефект върху болката.

Някой започна да блъска по предната врата. Катон сви глава между раменете си и се опита да не обръща внимание — нека Атенодор Кордилион или Статил да отворят, или някой от тримата прислужници. Ала прислужниците сигурно бяха в кухнята, зад перистила, а двамата философи очевидно му бяха обидени, задето се беше оттеглил направо в кабинета си и се беше заключил. Катон остави каната с вино, стана и отиде да отвори на настоятелния посетител.