Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— О, Бруте. Предполагам, че очакваш да те поканя да влезеш.

— Иначе не бих дошъл, чичо Катоне.

— Бих предпочел да си навсякъде другаде, но не и тук, племеннико.

— Сигурно е чудесно да се ползваш с репутацията на безпардонен грубиян — рече Брут, докато влизаше в кабинета. — Доста съм се постарал да си я създам, но все не мога.

Катон кисело се усмихна:

— Не, с такава майка не можеш. Ще ти смачка гениталиите.

— Тя го направи още преди години. — Брут си наля вино, потърси вода. Като видя, че няма, вдигна рамене и отпи, намръщи се. — Защо не отделиш малко повече пари за хубаво вино?

— Не го пия, за да премлясвам блажено, когато го дегустирам; пия го, за да се напия.

— Толкова е кисело, че стомахът ти сигурно е като прокиснало сирене.

— Стомахът ми е в много по-добро състояние от твоя Бруте. А и не съм имал ни една пъпка, когато бях на трийсет и три, всъщност и на осемнайсет не съм имал.

— Нищо чудно, че изгуби на изборите за консул — намигна весело Брут.

— Хората не обичат да чуват истината, но аз винаги ще я казвам.

— Разбирам те, чичо.

— Както и да е, какво те води насам?

— Днешното обсъждане в Помпеевата курия.

Катон се усмихна кисело:

— Пфу! Курион ще се огъне.

— Не мисля.

— Защо?

— Защото той изказа разумни аргументи за ветото си. Курион е подкупен.

„О — помисли си Брут, — сега виждам защо не се справяме толкова добре без Бибул! Аз се опитвам да изпълнявам ролята му, но не ми се удава. Както става с повечето неща, с които се захващам, освен с правенето на пари, а не знам защо точно в това съм най-способен.“

Той опита отново:

— Чичо, да не обръщаш внимание на Курион, не е никак разумно. Той изтъкна основателни причини за ветото си. И е блестящ оратор! Когато Цезар изпрати писмото с молбата си да бъде третиран наравно с Помпей и му беше отказано, той даде оръжие на Курион.

— Как можехме да се съгласим да третираме Цезар наравно с Помпей? Аз презирам Помпей, но той е несравнимо по-способен от Цезар. Той е важна политическа сила още от времето на Сула и в кариерата му има много славни дела, полезни решения, печеливши кампании. Той удвои приходите ни.

— Това беше преди десет години и през тези десет години Цезар го засенчи в очите на плебса и народа. Външната политика може да се води от сената, може той да взима основните решения и да казва последната дума, но в крайна сметка плебсът и народът са важните. Те харесват Цезар… не, те го обожават.

— Аз не нося отговорност за глупостта им.

— Нито пък аз, чичо. Ала това не променя факта, че с предложението си да вдигне ветото в момента, в който сенатът се съгласи да третира Помпей по същия начин като Цезар, Курион постигна огромен успех. Той нанесе голям удар на нас, които се противопоставяме на Цезар. Накара ни да изглеждаме жалки. Направи така, че мотивите ни да изглеждат продиктувани единствено от завист.

— Това не е така, Бруте.

— Какво тогава води добрите люде?

— Още когато влязох в сената преди четиринайсет години, Бруте, аз видях какво представлява Цезар — отвърна мрачно Катон. — Той е един Сула! Иска да бъде цар на Рим. И се зарекох да му попреча да се добере до пост и власт, които да му позволят да постигне тази си амбиция. Да дадеш на Цезар войска, е самоубийство. Ние обаче му дадохме три легиона благодарение на Публий Вациний. И какво направи Цезар? Той набра още легиони без нашето разрешение. Дори успя да им осигури заплащане и продължи да им плаща, докато сенатът не се намеси.

— Научих, че е взел огромен подкуп от Птолемей Авлет по време на консулството си, за да осигури оставането на Авлетите на египетския престол.

— О, това е самата истина. Аз разговарях с Птолемей Авлет на Родос, след като александрийците го свалиха от трона; ти тогава се възстановяваше в Памфилия, вместо да ми помагаш.

— Не, чичо, бях в Кипър и извършвах предварителната оценка на съкровищата на Птолемей Кипъреца. Ти сам прекъсна възстановяването след боледуването ми, не помниш ли?

— Е, както и да е — отмина обвинението Катон. — Птолемей Авлет ме посети в Линдос. Аз го посъветвах да се върне в Александрия и да се помири с народа си. Казах му, че ако отиде в Рим, ще загуби много хиляди таланта за безполезни рушвети. Той, разбира се, не ме послуша. Дойде в Рим, пръсна цяло състояние в рушвети и не постигна нищо. Едно нещо обаче ми призна: че платил на Цезар шест хиляди таланта за онези два указа. От тях Цезар задържал четири хиляди, а Марк Крас и Помпей получили по хиляда. Точно от тези четири хиляди таланта, умело управлявани от онзи презрян испанец Балб, той плаща на незаконно събраните си легиони.