Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Жена му ги посрещна в атриума, подаде му хладната си буза за целувка, сетне се усмихна топло на баща си. „О, Юлия, къде си? Защо трябваше да ме изоставиш? Защо не може тази да е като теб? Защо трябва да е толкова студена?“

— Не мислех, че заседанието ще свърши преди залез — рече Корнелия Метела, след като ги покани в трапезарията, — но съм поръчала достатъчно храна за всички ни.

Тя бе доста хубава, в това отношение беше случил. Блестящата й, гъста кестенява коса бе навита на къдрици, частично закриващи ушите й, устните й бяха пълни, гърдите — значително по-големи от тези на Юлия. И сивите й очи бяха достатъчно раздалечени, макар и с малко по-тежки клепачи от необходимото. Бе влязла покорно в леглото му не беше девствена, преди него бе омъжена за Публий Крас, но както установи бързо той, не притежаваше нито опит, нито желание да научи как да се наслаждава на онова, което един мъж може да направи на една жена в леглото. Помпей се славеше с големите си умения на любовник, но Корнелия Метела го отчайваше. Поне не изразяваше недоволство, ала след шест години брак с чудесната, лесно възбуждаща се Юлия той бе станал доста чувствителен на тази тема. Преди години не би го забелязал, но сега много добре съзнаваше, че когато целува гърдите й и се притиска до тялото й, Корнелия Метела си мисли само колко глупави всъщност са действията му. А когато бе вкарал езика си между срамните й устни, за да й достави неповторимо удоволствие, тя се отдръпна с отвращение.

— Не го прави! — бе изсъскала. — Това е отвратително!

Или може би, мислеше си Помпей, Корнелия Метела искаше сама да е господарка на тялото си.

Катон си тръгна за вкъщи сам, Бибул му липсваше. Без него редиците на добрите люде бяха слаби, поне когато се стигнеше до действие. Тримата Клавдий Марцели бяха достатъчно способни и средният от тях изглеждаше обещаващ, но им липсваше дългогодишната страстна омраза към Цезар, която хранеше Бибул. Освен това не познаваха Цезар така, както го познаваше той. Катон бе посрещнал добре закона за петгодишния срок преди назначаването на бившите магистрати за управители, но нито той, нито Бибул бяха предполагали, че Бибул ще е първата му жертва. И ето го сега, забутан в Сирия без никаква благородна компания, освен на онзи надут, самодоволен глупак Цицерон в съседната му Киликия. И с този човек Бибул трябваше да води съвместни военни кампании. Как очакваше сенатът един кон за увеселителни разходки и едно товарно муле да дърпат колесницата на Марс? Докато Бибул се справяше добре с партската заплаха благодарение на наетия си шпионин, Цицерон загуби петдесет и седем дни в обсадата на Цинденисус в Източна Кападокия. Петдесет и седем дни! Петдесет и седем дни, за да осигури капитулацията на едно нищожество! Докато в същата година Цезар издигна обсадни стени с дължина четирийсет километра и превзе Алезия само за трийсет дни! Контрастът бе толкова голям и нищо чудно, че сенатът посрещна с такава насмешка доклада на Цицерон. Четирийсет и пет дни. За достигането на едно писмо от Кападокия до Рим бяха необходими дванайсет дни по-малко отколкото за превземането на Пинденисус!

Катон се прибра у дома си. След развода с Марция той не се нуждаеше от много прислужници, а след като Порция се омъжи за Бибул и се изнесе, той продаде повечето си роби. Нито той, нито някой от двамата му придворни философи Атенодор Кордилион и Статил намираха друга полза от храната, освен това, че бе необходима за поддържането на организма, затова в кухнята останаха само един така наречен готвач и помощникът му. Камериерът би бил излишно бреме. Имаше един роб, който чистеше и пазаруваше (Катон проверяваше сметките и управляваше финансите си сам), а малкото дрехи се перяха навън. Всичко това съкрати разходите за домакинството на десет хиляди сестерции годишно. Виното утрояваше сметката, макар че Катон купуваше вино от втората ферментация и ужасно вкиснало. Това нямаше значение. Катон и двамата му философи не се интересуваха от вкуса. Вкусът бе важен за богатите, като Квинт Хортензий, който се беше оженил за Марция.

Тази мисъл не му даваше мира. Марция. Марция. Все още си я спомняше при онази първа среща, когато бе отишъл у Луций Марций Филип на вечеря. Преди седем години без два месеца. Все още беше въодушевен от делото, което Публий Клодий го бе принудил да стори за Рим — анексирането на Кипър. Е, анексирането беше съвсем навременно. Новината за самоубийството на египетския регент Птолемей Кипъреца не го разстрои особено. Сетне Катон продаде съкровищата и произведенията на изкуството и напълни с парите две хиляди ковчежета — седем хиляди таланта. Осчетоводи всичко на две места, едните документи запази, другите даде на освободения си роб Филаргир. Никой в сената не можеше да го обвини в присвояване! Един от двата счетоводни документа щеше да стигне безпрепятствено в Рим, сигурен бе в това.