Луиз Бегшоу - Страст

Уил свикна със заставането пред фотографи от списания, честите споменавания за него на шеста страница, папараците и бизнес пресата. Той имаше интересна човешка история, която продаваше акциите на компанията. Бивш шпионин, макар никога да не го бе признавал, пристига в Америка, купува едва кретаща малка банка и постига светкавичен успех. Поредица малки сделки прокарват пътя за по-големи. Хайд продължава да живее в малък апартамент в Ричмънд, Вирджиния, влага всеки цент печалба обратно в компанията. Никакви коли, никакви жилища, дори си купува обувки от магазини с намалени цени. Парите отиват за хора: по-добри директори, пенсионирани или недоволни се изкушават от шестцифрените суми и потенциала на акциите, а когато премества главния клон в големия град — и от нощния живот на Манхатън. Най-добрите допринасят с уменията си, затвърждават репутацията му и се издигат.

Една година, дори в Ню Йорк, Уилям Хайд ползваше карта за метрото и си купуваше вечеря от близката гостилница, стиропорова кутия с китайски спагети и пържени зеленчуци, докато подчинените му караха мерцедеси и водеха съпругите си на представления на Бродуей. Но не го бе грижа. Не се привързваше към нищо и никого, Бог му бе свидетел. Момичетата, с които се срещаше, бяха млади и анонимни и просто търсеха забавления. Уилям им ги даваше, но не се обвързваше с никоя. Не искаше багаж и беше лесно да изчезне. Вдигаше тежести, тичаше за здраве и флиртуваше. Беше лесна година, добра година. В града имаше предостатъчно развлечения, които не струваха нищо. Беше чужденец и Ню Йорк не преставаше да го вълнува.

Точно след една година Уил Хайд облече евтиния костюм, купен от магазин за мъжка конфекция, и хвана метрото до Единадесета улица, за да се срещне със счетоводителя си.

— Годината е успешна.

Карл Голдбърг побутна очилата си нагоре и се вгледа в младия си клиент. Леденостуден като Хъдзън през ноември. Пестеливият му начин на живот беше ексцентричност, предвид приходите на фирмата. Но нещо в очите му бе подсказало на Голдбърг, че не бива да спори с него.

— Мога да наема още хора.

— Имаш служители в офисите си със свободно време. Използвай наличния си персонал, освен ако искаш да разшириш мрежата си от клонове — Голдбърг се поколеба. — Съветът ми е да започнеш да плащаш на себе си. Предвид приходите на банката на този етап, анализаторите ще започнат да задават въпроси, ако не регламентираш позицията си.

Уил кимна.

— А какво би означавало това? Вярвам в инвестициите. Ти си финансовият експерт на компанията — сви рамене. — Дай ми чек за възможно най-минималното възнаграждение.

Голдбърг каза:

— Минималното.

Уил кимна.

По-възрастният мъж се поколеба, после надраска чек. Откъсна го и му го подаде. Беше за един милион долара.

Тогава това бе голяма сума за Уил.

Голяма част от парите бяха изчезнали неусетно. Спортни коли, къща в Бруклин, мезонет на Пето Авеню, имот и Хамптънс. Маркови костюми, доставени от магазините на Савил Роу в родината му. Носеше часовници антики и обувки, изработени по поръчка. Срещаше се с момичета, но внимаваше. Вече бе станал толкова богат, че те се бореха да се домогнат до леглото му. Но беше изключително предпазлив. Никакви дела за бащинство. За нищо на света брак.

Нямаше подобни намерения. Веднъж бе допуснал тази грешка, преди много време. Уил истински се забавляваше. Развиването на бизнеса бе неговата страст сега. Да финансира новите си отдели, да подлага на дисекция счетоводни книжа на компании, хитри изпълнителни директори, подправени баланси. Всеки клиент, всяка сделка, която сключи, носеше тръпка. Жените бяха приятно развлечение. И беше щедър с тях.

— Причината не е в теб — казваше той на поредното момиче след месец или шест седмици, когато се отегчи. — Ти си толкова красива. Ще направиш някой мъж много щастлив — свиваше рамене. — Просто не съм готов. Трябва да срещнеш бъдещия си съпруг, а аз ти преча.

Повечето го приемаха. Някои от тях плачеха. Но бе станал експерт в смекчаването на удара. Няколко топли думи за вечно приятелство, когато клюкарските издания задават въпроси, публична покана за следващия прием в дома му, бляскави бижута от „Тифани“ или „Хаус Масо“ и подарък. Едно момиче, Мери Алън, която бе колкото опитна в леглото, толкова срамежлива на светски събития, получи „Астън Мартин“. Репутацията му го изпреварваше. Понякога му се струваше, че някои от приятелките му с нетърпение очакват раздялата.