Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

— Защо правиш това? — каза тя. — Слаба съм, знаеш, че не мога да ти се противопоставям, но когато ме целуваш, аз не чувствам нищо. Чувствам устните ти чужди, като че ли са на Чабу, на някакво дете. Не ме вълнуват. Не те обичам!

Отстраних я от прегръдките си и влязох в моята стая.

Отидох направо на работа, без да дочакам чая, донякъде отрезвен от признанията на Майтреи, макар и ревнуващ, вбесен. Струваше ми се, че всичко, което прави това момиче, е срещу природата.

Този ден не я срещнах и не я търсих. Вечерта на масата беше отново от дясната ми страна. Слязох между първите. Бяха дошли само Манту, Лилу, Майтреи. Започнахме да говорим за политика: за арестуването на кмета на града, за речта на Сароджини Нанду 17 17 Сароджини Нанду (1879–1949) — видна писателка, общественичка, последователна на Ганди. — Б.пр. , за броя на затворените през гражданската война. Обещах си да не поглеждам Майтреи и да не я докосвам дори и случайно. Но изведнъж усетих нейния гол и топъл крак да се отпуска тръпнещ върху моя под масата. Вълнението, което ме прониза тогава, ме издаде. Майтреи повдигна незабележимо края на сарито си и аз погалих с крак прасците й без никакъв опит да се противопостави на очарованието, топлината, чувствеността. Тя беше бледа, с алени устни, гледаше ме с хлътнали, изплашени очи, а плътта й ме викаше, привличаше ме и трябваше да забия нокти в гърдите си, за да дойда на себе си за миг. Мисля, че и другите забелязаха нашия унес. Оттогава прегръщането на прасците под масата стана една от всекидневните ни радости, тъй като само там можех да милвам така прасците й, коленете й. Ако бях я докоснал с ръка, Майтреи би сметнала този опит като някакъв акт на противно сладострастие и непременно би се усъмнила в чистотата на моите помисли.

След вечеря Майтреи ме спря на прага:

— Искаш ли да видиш какво съм свършила досега?

Запали лампата на библиотеката, но вместо да се приближи до масата, където се намираха фишовете, се отправи към другата стая, където нямаше лампа. Огледа се надясно и наляво, да не би да я изненада някой, и после ми протегна ръката си, оголена до рамото.

— Опитай каквото искаш с мен, целувай я, гали я: ще видиш, че не чувствам нищо…

Много преди това веднъж бяхме говорили с нея за страстта и аз й казах, че този, който умее наистина да обича, може да предизвиква страст дори с едно леко докосване до тялото на другия. Обясних й тогава, че за мене обладаването е много по-сложно и по-неразбираемо, отколкото изглежда. Много трудно е да имаш нещо истински, да го добиеш или да го покориш. Повече си въобразяваме, че обладаваме, отколкото всъщност го постигаме.

Тези баналности, които й казвах мимоходом, тъй като бях сигурен, че нищо друго по-дълбоко не би била в състояние да запомни, достатъчно са измъчвали Майтреи. Сега се опитваше да провери чувствата си чрез тази първична „страст“, за която й бях говорил тогава.

Поех ръката й и я погалих за миг като хипнотизиран. Това вече не беше женска ръка. Придобила беше собствена прозрачност и топлина, сякаш цялата страст и цялото желание за победа бяха съсредоточени под тази мургава матова кожа. Съществуваше сама за себе си, не принадлежеше вече на момичето, което я поставяше на жарава, за да изпита любовта си. Държах я в ръцете си като живо приношение, объркан и аз от напрегнатото й пулсиране и от странността на събитието, което трябваше да последва. Започнах да я притискам, да я милвам, да я целувам, уверен, че прегръщам цялото същество на Майтреи, че нея милвам, че се радвам на нея цялата. Усещах как отстъпва пред насладата, как се предава отчаяно, усещах, че се пробужда за един нов ден, защото между целувките наблюдавах как лицето й бледнее, очите й пламват все повече и волята й постепенно изчезва. С този зов на любовта ми към голата плът на ръката виках нея, плъзването на пръстите ми към раменете й се насочваше към нея цялата. И тогава я усетих как губи равновесие и се опира все повече на мене, докато обви с другата си ръка раменете ми и започна да се притиска към мене, като плачеше, останала без дъх. След миг беше в ръцете ми, дойде сама (защото не направих дори жест, за да предизвикам приближаването й, бях решен да измъчвам само ръката й), и когато я целунах този път по устата, разбрах, че това вече не беше открадната целувка, понеже устните й се отваряха, за да ме изпият, зъбите й се опитваха да проникнат в мене, притискането вече не беше нито съпротива, нито отпускане, откликваше на моето желание, на моята кръв. Тогава разбрах, че каквото и да се е случило по-рано в чувствата и мислите на Майтреи, който и да ги е вълнувал преди мене, тези следи са се изличили, изгорели са в този нов ден, в който тя се раждаше отново недокосната. Едно още непознато блаженство нахлу тогава от всички врати на душата и на плътта ми. Усещах съществото си цялостно и непрекъснато, една неизразима вълна ме издигаше от нищото, без да ме отдели все пак от мен самия, без да ме загуби. Никога не съм живял по-цялостно и по-непосредствено, отколкото в онези мигове, които ми се сториха, че са извън времето. Онова притискане към гърдите на Майтреи беше повече от любов.