Морис Льоблан - Тайнственото око

— Хайде де! И защо?

— Защо? Защото Кларис Мерж е твърде честна жена, а аз съм… само Арсен Люпен.

— А!

— Разбира се, боже мой, да — симпатичен бандит, романтичен рицар-крадец, най-сетне — не лош човек, всичко, каквото поискате… Но въпреки това, за една честна жена с уравновесен характер и нрав аз съм само… най-обикновен разбойник.

Разбрах, че раната му бе по-дълбока, отколкото искаше да признае, и му казах: — Тогава вие сте я обичали?

— Струва ми се дори — прибави той шеговито, — че й направих предложение за женитба. Нали току-що бях спасил нейния син… Е, въобразявах си… Какъв студен душ получих само! А това охлади нашите отношения… После…

— После я забравихте, нали?

— Разбира се. Но колко трудно беше това! И за да направя невъзможна всякаква близост помежду ни, взех, че се ожених.

— Хайде де! Вие сте женен? Вие, Люпен?

— Най-законно. Сродих се с едно от най-знатните семейства на Франция. Единствена дъщеря… Огромно богатство… Как! Не знаете ли тази история? Заслужава си да се знае.

В порив на откровение, Люпен започна веднага да ми разказва за женитбата си с Анжелин дьо Сарзо-Вандом, принцеса дьо Бурбон-Конд, сега сестра Мария-Аугуста, калугерка в Доминиканския манастир…

Но още след първите думи Люпен замълча, сякаш изгуби интерес към разказа си, и се замисли.

— Какво ви е, Люпен?

— На мен ли? Нищо.

— Не, вие криете нещо… Ето, че се усмихвате… Скривалището на Добрек ли, неговото стъклено око ли ви кара да се усмихвате тъй?

— Бога ми, не.

— В такъв случай?

— Казвам ви, няма ми нищо. Ей така, просто един спомен…

— Приятен?

— Да… да… прекрасен. Това беше през нощта край остров Ре, в рибарската лодка, с която подготвихме бягството на Жилбер… Ние двамата бяхме сами на кърмата на лодката… Помня… Аз заговорих… Казах й всичко, което криех в сърцето си. Беше така тихо…

— И?

— Кълна ви се, жената, която притисках към гърдите си… О, дълго време, секунди… Все едно! Кълна се в Господа, беше не само признателна майка, не само нежна приятелка, но развълнувана и страстна жена…

Люпен добави с усмивка:

— Която на другия ден бягаше, за да не ме срещне никога повече.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1799

Издание:

МОРИС ЛЬОБЛАН

ТАЙНСТВЕНОТО ОКО

Второ издание

Редактор Радослав Игнатов

Художник Лили Басарева

Технически редактор Димитър Матеев

Редактор на поредицата Иван Тренев

Формат 84×108/32. Цена 8,98 лева

Отпечата се в печатницата на Военното издателство през 1991 година

ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ, СОФИЯ, 1991

с/о Jusautor, Sofia

Раскаутер — измамник, който води много богат живот — б. р.

Антресол — галерия във висока стая или магазин, полуетаж. В случая: нисък етаж от сграда на гърба на уличен магазин — б. р.

Станете, деца на отечеството — това е началото на френска та марсилеза — б. пр.