Морис Льоблан - Тайнственото око

Тя възрази:

— Аз дори не зная къде е той. Ако го знаех, нима нямаше да ви кажа?

Отговорът беше уклончив, но Жилбер не настоя повече в нищо. Реши да я наблюдава. Все пак, още много подробности не му бяха известни. Той попита:

— И тъй, не се ли знае какво е станало с Добрек?

— Не се знае. Вероятно един от куршумите на Гроняр го е засегнал, защото на другия ден след бягството му намерихме в храстите една кървава кърпичка. Освен това, на гара Омал същата вечер са забелязали един извънредно слаб и залитащ човек. Той си взел билет за Париж, качил се на първия влак. Това е всичко.

— Той може би е сериозно ранен — произнесе Люпен, — и се лекува в някое сигурно убежище. Вероятно, смята за по-благоразумно да се крие в продължение на няколко седмици от полицията, от д’Албюфе, от вас, от мен, от всички свои неприятели.

Люпен помисли и продължи:

— Какво стана в Мъртвия камък след бягството? Нищо ли не се говори в околностите?

— Нищо особено. Рано сутринта въжето беше прибрано, което показва, че Себастиан и синовете му още същата нощ са забелязали бягството на Добрек. През целия ден Себастиан отсъствуваше.

— Е, да, отишъл е да предупреди маркиза. А маркизът къде е?

— В имението си. Според сведенията на Гроняр, там също нищо подозрително не е забелязано.

— Сигурно ли е, че той не е проникнал в дома на площад Ламартин?

— Напълно.

— А самият Добрек?

— Също.

— Видяхте ли се е Прасвил?

— Той е в отпуск. Пътешествува. Главният инспектор Бланшон, който той е натоварил с тази афера и агентите му, които пазят дома, твърдят, че съгласно заповедите на Прасвил, те нито за минутка не напускат къщата. Така че никой не е могъл да проникне там.

— Следователно — заключи Люпен, — кристалната запушалка все още се намира в кабинета на Добрек.

— Ако тя е била там до изчезването на Добрек, тя трябва да бъде в къщата и сега.

— Върху работната маса — уточни Люпен.

— Върху работната маса? Защо мислите така?

— Защото зная, че е така — каза Люпен, който не беше забравил фразата на Себастиан в залата за мъчения.

— Но вие не знаете в какъв предмет точно е скрита запушалката.

— Е, работната маса не е чак толкова голяма. За двадесетина минути тя може да бъде претърсена до последното ъгълче, а за десет би могла да бъде разглобена, ако това се наложи.

Разговорът умори малко Люпен.

— Вижте — каза той на Кларис, — моля ви да почакате още два-три дни. Днес е понеделник, четвърти март. Вдруги ден, сряда, най-късно в четвъртък ще бъда на крак. Бъдете сигурна, че ще успеем.

— А дотогава?

— Върнете се в Париж. Настанете се с Гроняр и Льобалу в хотел Франклин, до Трокадеро, и следете къщата на Добрек. Вие имате свободен достъп в нея. Насърчете агентите.

— А ако Добрек се върне?

— Толкова по-добре, тогава той е в ръцете ни.

— А ако само се мерне наоколо?

— В такъв случай Гроняр и Льобалу трябва да го последват.

— Но ако загубят следите му? Люпен не отвърна.

— Идете си, моля ви — каза той след кратко мълчание.

От известно време между тях се пораждаше чувство на хладина, което растеше с наближаването на страшния ден. Изпускайки от предвид, че тя самата беше тикнала Жилбер в приключението в Анжиен, госпожа Мерж не искаше да забрави, че правосъдието преследваше сина й не толкова за престъплението, колкото за това, че е съучастник на Люпен. При тава, какво беше постигнал Люпен, въпреки всичките си усилия, въпреки цялата си безгранична енергия? С какво помагаше неговата намеса в нещата за спасението на сина й Жилбер?

Кларис мълчаливо излезе от стаята.

На другия ден той се чувствуваше все още слаб. В сряда, на нареждането на доктора да остане в леглото до края на седмицата, той отговори с въпрос:

— Какво би могло да се случи, ако все пак стана?

— Треската ви ще се повтори.

— И нищо повече?

— Не, раната е почти заздравяла.

— Тогава ще ползувам вашия автомобил. По пладне ще бъдем в Париж.

Онова, което го накара да тръгне веднага, бе най-напред едно писмо от Кларис, то завършваше така: „Отново намерих следите на Добрек…“ Имаше и една телеграма, публикувана о амиенските вестници. Тя съобщаваше за арестуването на маркиз д’Албюфе, компрометиран в аферата с Канала.

Добрек си отмъщаваше.

Маркизът не бе успял да попречи на отмъщението. Значи, той не беше успял да вземе документа, който лежеше на масата в кабинета на Добрек. Това пък показваше, че агентите на инспектор Бланшон, настанени в къщата от Прасвил бяха охранявали добре дома на площад Ламартин. Сиреч, кристалната запушалка все още бе там.