Морис Льоблан - Тайнственото око

— Така е — каза Люпен на Кларис Мерж, — името Себастиан веднага ми напомни, че д’Албюфе е от корсикански произход. Тук има някаква връзка…

— Какво ще правите?

— Смятам, ако Добрек е затворен там, да вляза във връзка с него.

— Той няма да ви се довери.

— Не. Тези дни, по указание на полицията аз открих двете стари дами, които отвлякоха малкия Жак от Сен Жермен и го заведоха в Ньойл. Това са две стари моми, братовчедки на Добрек, които всеки месец получават малка рента от него. Посетих тези госпожици Русело, запомнете името и адреса им — улица Бак, 134-Б; успях да им внуша доверие и им обещах да намеря братовчеда и благодетеля им. По-възрастната, Ефразия Русело, ми даде дори писмо, в което моли Добрек да има пълно доверие на господин Никол. Виждате ли, тази нощ заминавам…

— Заминаваме… — поправи го Кларис.

— И вие?

— Нима мога да седя тук със скръстени ръце? — рече Кларис и добави: — Вече броя не дните, а часовете…

Люпен почувствува в думите й твърда решителност. Срещу това той не можеше да се бори. В пет часа сутринта те заминаха. В автомобила ги придружи Гроняр.

За да не възбудят подозрение, за главна квартира Люпен избра големия град Амиен, откъдето до Монмор имаше около тридесет километра. Там той настани Кларис.

Към осем часа се срещна с Льобалу недалеч от старата крепост, известна в този град с името „Мъртъв камък“. Изследваха местността заедно с него. На края на гората малката рекичка Лижие бе издълбала дълбоко корито, което образуваше пръстен, над който се надвесваше Мъртвият камък.

— От тази страна нищо не може да се направи — каза Люпен. — Скалата е висока и стръмна, реката я заобикаля от всички страни…

Малко по-далеч те намериха мост, по спускащата се от него пътечка минаха между дъбове и ели до площадка, пред която се издигаше масивна врата, окована в желязо. От двете страни на вратата имаше кули.

— Себастиан сигурно живее тук? — попита Люпен.

— Да — отговори му Льобалу. — Той обитава заедно с жена си един павилион, строен сред развалините. Между другото, успях да науча, че има трима сина и че те не са били тук в деня на отвличането на депутата Добрек.

— Охо — рече Люпен, — това съвпадение не е за изпускане. Много е вероятно целият план да е бил изпълнен от бащата и тримата синове.

Малко по-късно, като се възползува от една пукнатина, Люпен се изкачи по скалата надясно от кулите, откъдето успя да види павилиона и остатъците от старата крепост.

Люпен се върна при Кларис Мерж вечерта. От този момент той започна да снове между Амиен и Мъртвия камък, като оставяше Гроняр и Льобалу да наблюдават непрекъснато.

Изминаха шест дни без никакъв резултат.

На седмия ден, като научи, че ще има лов и че един екипаж конски впрягове беше заминал сутринта за станция Омал, Люпен се свря в храсталаците на площадката пред желязната порта.

В два часа чу кучешко лаене и човешки викове. Те ту приближаваха, ту затихваха в далечината. Изведнъж в тишината се понесе конски тропот. След малко Люпен видя двама конници, които се промъкваха по пътечката край рекичката.

Люпен позна маркиз д’Албюфе и Себастиан. Като стигнаха на площадката, те слязоха от конете. Една жена, вероятно жената на Себастиан, отвори обкованата в желязо врата. Себастиан върза конете за железните гривни, циментирани в стълба на три крачки от Люпен, и бързо догони маркиза. Вратата се затвори след тях.

Люпен веднага се пъхна в пукнатината, внимателно промъкна глава и видя двамата мъже и жената да бързат към развалините.

Себастиан вдигна завесата от бръшлян и откри стълба, по която слязоха заедно с д’Албюфе. Жената остана да пази.

Люпен се върна в убежището си. И дума не можеше да става да ги последва. Подир малко вратата пак се отвори.

Маркиз д’Албюфе изглеждаше силно ядосан. Той шибаше с камшик по ботушите си и злобно говореше:

— О, нещастникът! Ще го накарам да заговори… Довечера, Себастиан, довечера, чуваш ли. В десет часа ще се върна. И ще действуваме. О, говедо с говедо!

Себастиан отвързваше бавно конете. Д’Албюфе се обърна към жената:

— Нека синовете ви хубаво да го пазят. Ако някой се опита да го освободи, толкова по-зле за този някой. Мога ли да разчитам на синовете ви?

— Както на баща им, господин маркиз — увери го Себастиан. — Те знаят какво е направил за мен господин маркиза и какво ще направи за тях. Няма да отстъпят пред нищо.

— Хайде на конете — рече д’Албюфе. — Да се върнем на лов.

Събитията се движеха както бе предполагал Люпен. По време на ловните излети д’Албюфе вършеше работата си тъй, че никой не се и досещаше за неговите хитрости.