Морис Льоблан - Тайнственото око

— Нали имахте двама агенти, които бяха постоянно отвън? — попита Кларис.

— Да — потвърди Прасвил. — Но те са били на повече от сто метра, а отвличането е станало така бързо, че въпреки бързината си, не са могли да попречат.

— Нищо ли не са намерили?

— Нищо, или почти нищо. На земята имало парче слонова кост. Работата е там, че от прозореца на стаята си портиерката е видяла пети човек, който слизал от колата, докато вмъквали вътре Добрек. При качването си, той изпуснал един предмет и веднага го вдигнал. Вероятно при падането, този предмет се счупил, защото от него на земята останало ето това парченце слонова кост.

Кларис се обърна към човека, с който беше дошла, за да отгатне мнението му по въпроса. Но господин Никол с нищо не изрази своето присъствие.

Прасвил се усмихна. Съветникът на Кларис му изглеждаше неубедителен.

— Историята е малко тъмна, нали, господине?

— Да, да — призна господин Никол. — Много тъмна.

— Имате ли мнение?

— Господин главен секретар, аз смятам, че Добрек има много неприятели.

— Да, точно така!

— И че мнозина от тези неприятели, имайки интерес от изчезването му, са се съюзили насреща му.

— Точно така, точно така — иронично каза Прасвил. — Остава само да ни кажете онова, което ще ни позволи да се ориентираме в обстановката.

— Не смятате ли, господин секретар, че вдигнатото от земята парче слонова кост…

— Не, господин Никол, не. Това парче е от предмет, който съвсем не познаваме и който собственикът му побърза да скрие. Преди да разберем на кого принадлежи този предмет, трябва да узнаем какъв точно е той.

Господин Никол поразмисли н каза:

— Господин главен секретар, когато Наполеон I падна от трона…

— О, господин Никол, вие искате да ни прочетете лекция по френска история…

— Не, не, позволете ми само да довърша фразата си. Когато Наполеон I падна от трона, новото правителство уволни група офицери, които, въпреки полицейския надзор, са се изхитрили да изобразяват обожаемия император върху различни предмети — табакери, пръстени, игли за вратовръзки, ножове.

— Е?

— Това парче е част от бастун, или по-скоро нещо като тояжка със скулптурна глава на накрайника от слонова кост. Ако внимателно се вгледате в това парче, ще видите, че изображението представлява профила на млад капрал. Във вашите ръце, господин секретар, лежи парче от такава тояжка, тя принадлежи на бивш наполеонов офицер.

— Наистина… — каза Прасвил, като разглеждаше парчето на светло. — Наистина, може да се различи такъв профил…

— Заключението е просто. Сред жертвите на Добрек, сред онези, имената на които са попаднали в знаменития списък, се намира потомъкът на едно корсиканско семейство, на служба при Наполеон. Наполеон му дал благородническа титла и богатство, които по-късно при реставрацията били отнети. Има много голяма вероятност този потомък, който е бил член на бонапартистката партия, да е петото лице в автомобила. Да кажа ли името му?

— Маркиз д’Албюфе? — прошепна Прасвил.

— Маркиз д’Албюфе — потвърди господин Никол.

Лицето на господин Никол се беше преобразило. Той нямаше предишния смутен вид. Господин Никол стана и каза на Прасвил:

— Господин главен секретар, бих могъл да запазя това откритие за мене си, и да ви съобщя едва след окончателната си победа, тоест, след като ви донеса списъка на двадесет и седемте. Но събитията се развиват много бързо. Изчезването на Добрек, въпреки очакванията на похитителите му, може да ускори развръзката. Трябва да се избърза и затова ви моля да вземете най-решителни мерки.

— Какво би трябвало да направя? — попита Прасвил.

— Още утре да ми дадете изчерпателни сведения за маркиз д’Албюфе.

Прасвил колебливо обърна глава към госпожа Мерж. Кларис рече:

— Моля ви, приемете услугите на господин Никол. Той е неоценим и предан помощник. Отговарям за него.

— Какъв вид сведения бихте искали да получите, господине? — заинтересува се Прасвил.

— Всичко, което се отнася до маркиз д’Албюфе. Семейно положение, роднински връзки, занимания, собствеността му в Париж и провинцията.

Прасвил отбеляза:

— Всъщност, независимо дали това е маркиза или някой друг, похитителят работи за нас, защото като вземе списъка, той обезоръжава Добрек.

— Кое ви доказва, господин главен секретар, че той не работи за самия себе си?

— Невъзможно, името му е в списъка.

— А ако го заличи? Ако вие се намирате пред един противник, много по-силен от Добрек в политическо отношение?