Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Ами, както знаеш, разполагаме с шепа хора, които са работили в екип с него на различни места. Затова се опитах да установя кое е последното оперативно назначение на нашия човек. Оказа се, че е било в Тайван. Въпросът е кой е бил контролиращият офицер? Защото финалният доклад би трябвало да носи оторизиращия подпис на контролиращия офицер. Лесно е да се досетиш, че офицерът би следвало да знае кой е Таркин, преди да стане Таркин. Може би той е човекът, който първоначално е вербувал Таркин.

— И кой се е подписал под доклада?

— Няма подпис. Оторизацията е кодирана. Псевдонимът на контролиращия офицер е Мимолетност .

— И кой е Мимолетност?

— Не можах да разбера.

— Работата ни щеше да е далеч по-лесна, ако ЦРУ разполагаше със самоличността на агентите от „Консулски операции“ — намусено рече Норис. — Скъпоценният им принцип на „разделение“ — това твърде често означава, че накрая сам си забождаш магарешката опашка в задника.

Кейстън се извърна и го погледна в очите.

— Както казах, не можах да разбера. Затова ти ще го разбереш. Искам да се обадиш на човека, който управлява Отряда за политическа стабилизация, Елън Уитфийлд, и да я попиташ директно. Ти си младши заместник-директор, ще трябва да ти обърне внимание.

— Мимолетност — повтори Норис. — Вече имам лошо предчувствие за това… — Той млъкна под смръщения поглед на Кейстън. — Само искам да кажа, че има много неизвестни. Както ти винаги изтъкваш, съществува разлика между риска и несигурността, нали?

— Ами, разбира се. Рискът е измерим. Несигурността, не. Едно е да знаеш, че шансовете нещо да се обърка са петдесет на петдесет. Съвсем друго е да не знаеш изобщо какви са шансовете.

— Значи е въпрос да знаеш какво не знаеш. И да не знаеш. — Норис си пое дълбоко дъх и се обърна към Кейстън. — Тревогата ми е, че сме в ситуация, в която дори не знаем колко много не знаем.

Когато Кейстън се върна в офиса си, той изпита нарастващо чувство за… ами предполагаше, че е несигурност. Ейдриън изглеждаше неуместно жизнерадостен, както обикновено, но в бюрото на Кейстън имаше нещо успокоително — химикалът и моливът бяха близо, но не се докосваха, тънката картонена папка се намираше на два инча от лявата им страна, мониторът на компютъра му беше идеално подравнен с ръба на бюрото му.

Кейстън тежко седна, а пръстите му замряха върху клавиатурата. Риск, несигурност, неведение: понятията избуяваха в съзнанието му като семена в леха.

— Ейдриън — внезапно викна той. — Имам керамична купа, пълна с бели и черни топчета.

— Така ли? — младежът предпазливо огледа кабинета на Кейстън.

— Преструвам се, че имам — измърмори счетоводителят.

— Супер.

— Знам, че точно половината топчета са черни, а половината бели. Имам хиляда топчета. Петстотин черни, петстотин бели. Ти ще извадиш едно от топчетата напосоки. Каква е случайността то да е черно?

— Ами, петдесет на петдесет?

— Сега да речем, че имам още една купа, отново пълна с множество топчета. В този случай знаеш, че купата съдържа само черни топчета, само бели топчета или и двете. Но това е всичко. Нямаш и представа дали повечето топчета са бели или черни. Може би всички топчета са черни. Може би всички топчета са бели. Може би са разделени по равно. Може би в купата има само едно топче. Може би са хиляда. Ти просто не знаеш.

— Значи този път съм невеж като прасе — отбеляза Ейдриън. — Освен факта, че в купата има черни или бели топчета, не знам нищо друго. Това ли е сделката?

— Именно. Кажи ми каква е вероятността да извадиш черно топче.

Ейдриън сбърчи гладкото си чело.

— Но как да знам какви са вероятностите? Може да са сто процента. Може да са нула процента. Може да са някъде по средата. — Той прокара ръка през гъстата си черна коса.

— Правилно. А ако ти трябваше да определиш вероятностите? Ще ми дадеш ли шанс десет към едно, че изваденото топче ще е черно? Сто към едно? Колко?

Младият мъж сви рамене.

— Бих казал… петдесет на петдесет, отново. Кейстън кимна.

— Така би казал всеки експерт. Трябва да се държиш по същия начин във втория случай, където не знаеш почти нищо, както при първия, където знаеш много неща. През двадесетте години на двадесети век един икономист, на име Франк Найт, обяснил разликата между „риск“ и „несигурност“. При риска, твърди той, можеш да опитомиш случайността с вероятности. При сигурността, казва, дори не знаеш какви са вероятностите. Но тъкмо там е работата. Както Фон Нойман и Моргенстерн са прозрели, дори неведението може да се измери количествено. Системите ни не биха могли да работят другояче.