Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Веднъж някой беше казал на Амблър, че преди десетилетия членовете на Изгубеното поколение бяха ловили гълъби в Люксембургската градина, за да утолят мъчещия ги глад. Сега тук имаше повече деца, отколкото хора на изкуството. Градините, по най-добър френски маниер, бяха изкусно аранжирани, дърветата бяха наредени в геометрични схеми. Дори и през зимата децата можеха да се возят на поостарялата въртележка или да гледат куклен театър.

Тези сцени пробягваха през съзнанието на Амблър, без да оставят следа; той беше зает с разиграването на собствения си театър. Вече се беше уверил, че е забелязан от наблюдателите си, както се беше надявал; американецът с тъмния костюм се преструваше, че чете надписите в основата на разни статуи. На няколкостотин фута разстояние малка групичка облечени в джинси французи играеха вглъбено петанка, докато други се бяха прегърбили над шахматни дъски. Въпреки това паркът беше относително безлюден.

Дешен, провери с поглед Амблър, се движеше според инструкциите, с разтворено на вятъра палто, разкриващо бялата му риза. Той седна за малко на една пейка, загледан във фонтана, който работеше дори и през зимата. Денят беше безоблачен, а късното слънце хвърляше дълги сенки над празните лехи. Физикът потръпна.

Амблър се надяваше, че Дешен помни всички инструкции. Точно над пакетчетата с кръвта бялата му риза беше невидимо разрязана с бръснач, за да е сигурно, че когато миниатюрните експлозивни заряди се детонират, платът ще бъде надупчен.

— Запомни — беше предупредил той Дешен. — Когато фишеците избухнат, не прави нищо драматично. Забрави какво си гледал на сцената или във филмите. Не се хвърляй назад, не падай напред, не сгъвай ръце на гърдите си. Просто се отпусни леко на земята, сякаш си обзет от непреодолима сънливост. — Амблър знаеше, че макар металът да предпази Дешен от нараняване, човекът може силно да се стресне от миниатюрните експлозии; независимо от предпазните мерки, те щяха да са донякъде болезнени. Това беше добре — то щеше да направи реакцията му на „пушечните изстрели“ по-убедителна.

За Амблър бяха достатъчни няколко минути, за да открие мъжа с бинокъла, който наблюдаваше сцената от прозорец в една от елегантните жилищни постройки, издигащи се над градините. Мъжът виждаше само гърба на Дешен, но това беше достатъчно. Само друг професионалист можеше да се усъмни, че Амблър е нещо повече от спортуващ ентусиаст в анцуг, който се връща от тренировка с преметнат през рамото спортен сак. Амблър продължи да оглежда околността, докато не откри и брюнетката с късото палто. Сетне зачака развитието на събитията.

Те бяха публиката му, макар да не можеше да е сигурен, че няма и други. Амблър издебна миг, в който никой от околните не го гледаше, и изчезна безшумно във вечнозелените храсти на шестдесет ярда от фонтана, където нагласи пушката. Отново имаше чудесен изглед към Дешен. Той активира малката радиостанция, която носеше в сака си. Приближи микрофона до устата си и тихо заговори.

— Дешен. Ако ме чуваш, почеши ухото си. Секунда по-късно физикът го направи.

— Ще броя в обратен ред до пет. Когато стигна едно, стисни устройството в джоба си и затвори прекъсвача. Не се тревожи. Скоро всичко ще свърши. — Той се огледа. Млада жена мина близо до пейката и продължи. Друга групичка хора се приближаваше от около тридесет ярда. Те щяха да бъдат добри свидетели. Той вдигна пушката и позволи на цевта да се покаже с няколко инча от храстите. Искаше брюнетката на Фентън да я види. — Пет, четири, три, две, едно… — Стреля два пъти, а после и трети. Всяко натискане на спусъка бе придружено от отчетлив пукащ звук — звукът на пушка със заглушител. Бледа струйка дим излизаше от дулото; човешкото око не би било способно да различи факта, че от нея не беше изстрелян нито един куршум.

В съвършена последователност по ризата на Дешен бликна струя кръв, а после и още две. Дешен издаде силно сумтене — през телескопа Амблър видя смаяния поглед в очите му — и се строполи от пейката на студената земя. Кървавите изблици по бялата му риза бързо се разширяваха.

Мъжете, които играеха петанка, забелязаха случилото се и се втурнаха към тялото, а после, осъзнали опасността, се отдръпнаха назад. Амблър светкавично разглоби пушката и я прибра в сака си. Сетне зачака. В продължение на една дълга минута нищо не се случи. След това се разнесе сирената на линейка. Той извади бяла престилка от сака си и я облече. Лоръл спря линейката, както се бяха уговорили, и се спусна към тялото.