Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Типичният ход на отлъчил се агент — вметна Уекслър.

— Но основните фациални индекси са постоянни — продължи Денинг. — Не може да се промени разстоянието между орбиталните гнезда — очните кухини — или наклонът на супраорбиталния тилен отвор. Не може да се промени извивката на мандибулата и горната челюст, без да се разруши денталното разположение.

— Какво, по дяволите, се предполага, че означава това? — сопна се Закхайм.

Експертът по изображенията се огледа около себе си.

— Идеята е, че пластичната хирургия не може да докосва основната костна структура на черепа. Носът, бузите, брадичката — това са повърхностни изпъкналости. Системите за компютърна лицева идентификация могат да се настроят да ги игнорират и да се прицелят в онова, което не може да бъде променено. — Той подаде на Закхайм нова снимка. — Ако това е Таркин — изображението показваше мъж в средата на тридесетте, отличително бяло лице в тълпа от азиатци — значи и това е той. — Той почука с върха на химикалката си по фотографията на мъжа на монреалското летище.

Заместник-директорът на „Консулски операции“ Франклин Рунсиман не беше казал почти нищо на срещата. Той беше суров мъж с пронизващи сини очи, гъсти вежди, силни черти. Костюмът му изглеждаше скъп — сиво-син, изпъстрен с едва забележима по-бледа нишка. Сега седеше намръщен.

— Не виждам причина да отлагаме решението — най-накрая каза той.

Закхайм беше объркан, дори подразнен от решението на Рунсиман да присъства на заседанието; Закхайм беше натоварен със задачата да ръководи екипа, но присъствието на по-висш служител щеше само да подкопае авторитета му. Сега той хвърли на заместник-директора пълен с очакване поглед.

— Всички наши постове ще бъдат алармирани — каза мъжът от „Консулски операции“ с тътнещ глас. — Ще бъде назначен „екип за откриване и връщане“. — Той произнесе евфемизма с лека неприязън. — Залови или унищожи.

— Предлагам да включим и други агенции — каза Закхайм, стиснал челюст. — ФБР, ЦРУ.

Рунсиман бавно поклати глава.

— Ако се наложи, ще вербуваме наемници, но няма да привличаме американските ни колеги. Аз съм от старата школа. Винаги съм вярвал в принципа на самопоправката. — Той направи пауза и обърна пронизващия си поглед към Закхайм. — В „Консулски операции“ сами почистваме кофата си за боклук.

Париж

Кога се беше случило и какво точно се беше случило? Навсякъде дебнеха изненади. Една от тях беше самата Лоръл. Тя отново изживяваше ужасяващи мигове и въпреки това оставаше непроменена. Устойчивостта й беше забележителна, а и окуражителна. Близостта на смъртта само обостри емоциите, които вече дремеха в тях. Страхът беше една от тях, но имаше и други. Той откри, че все по-често започва да мисли в първо лице, множествено число — там, където някога винаги имаше аз , сега имаше ние . Това беше съставено от думи и погледи, от споделени емоции — както въодушевление, така и безнадеждност. От болка и отдих от болка. И от тих смях. Беше по-тънко от паяжина и Амблър не познаваше нищо по-силно.

Приличаше на малко чудо. Те създаваха нормалност там, където такава не съществуваше; разговаряха помежду си, сякаш се познаваха от години. Заспали в леглото — осъзна той предната нощ, — телата им се обгръщаха така естествено с нежно преплетени крайници, сякаш бяха създадени за това. Когато се сливаха в любовен акт, изпитваха блаженство, но на моменти имаше нещо по-неуловимо, нещо много подобно на райско спокойствие.

— Караш ме да се чувствам в безопасност — каза Лоръл, докато двамата лежаха под чаршафите. — Обидно ли е да ти кажат такова нещо?

— Не, макар че може да предизвика съдбата — отвърна Амблър с усмивка. Всъщност беше обмислял дали да не сменят хотела, но се отказа от тази идея — рисковете от регистрация на ново място превишаваха рисковете от оставането на старото.

— Но ти вече знаеше как се чувствам, нали? Амблър не отвърна.

— Странно е — продължи тя. — Имам чувството, че ти знаеш всичко за мен, макар че това е невъзможно.

Моя Ариадна , помисли си той. Моя красива Ариадна.

— Има факти, а има и истини. Аз не знам фактите. Но може би знам някои истини.

— Благодарение на начина, по който виждаш нещата. Сигурно караш някои хора да се чувстват неудобно. Онова усещане, че виждат през теб. — Тя направи пауза. — Предполагам, че и аз би трябвало да се чувствам по този начин. Сякаш ми се виждат бикините, но хиляда пъти по-лошо. Но аз не се чувствам така. И никога не съм се чувствала. Много е странно. Може би не ми пука, че бикините ми се виждат, когато съм около теб. Може би искам да ме виждаш точно каквато съм. Може би съм уморена от мъже, които виждат в мен само онова, което искат да видят. Да виждаш през мен е почти удоволствие.