Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Ето го мъжа, когото наричат Таркин — каза другарят Чао. — В Канада, на срещата на Г-7 преди няколко дни. Вижте часа, отбелязан на тази снимка. Само няколко минути по-рано беше убит член на Европейската делегация. Курт Солингер. Наш приятел, ако говорим икономически, човек, който работеше здраво върху икономическо споразумение, което щеше да улесни търговията между нашата страна и Европейския съюз.

Мъжът с учтив глас, който стоеше отляво на Лю Ан, негов специален съветник по въпросите на националната сигурност, мрачно поклати глава.

— Когато горската сова убие пилето, добрият фермер трябва да вдигне оръжие срещу горската сова.

— Мислех, че горските сови са изчезнал вид — кисело каза президентът.

— Не напълно, но скоро ще изчезнат, ако не се вземат мерки. Това е общото между вас — изсумтя Уан Цай, възрастният, пиперлив ментор на президента, а големите му очи примигнаха зад чифт очила с телени рамки.

— А ето и още една фотография на Таркин — продължи другарят Чао. — Заснета в Люксембургската градина в Париж, минути преди да бъде застрелян генералният директор на МААЕ, Беноа Дешен. Доктор Дешен, както се оказа, е подготвял оръжейно инспекционен доклад, който е щял да изчисти лъжливите слухове, че допринасяме към разпространението на ядрено оръжие.

Учтивият съветник по сигурността придоби още по-депресиран вид.

— Ето един убиец, който държи в ръцете си бъдещата сигурност на самия Китай.

— Жизненоважният въпрос — каза Лю Ан — е защо?

— Това е оптимистично. Жизненоважният въпрос по-скоро би бил, кога? — Другарят Чао постави две снимки на Таркин една до друга. — Това е увеличен образ на Таркин, заснет при инцидента в Чанхуа. Ето го отново в Канада.

— Но това са различни мъже — учуди се президентът.

— Не — заяви другарят Чао. — Нашите анализатори проучиха изображенията за онези аспекти на физиономията, които не могат да бъдат променяни — разстоянието между очите, разстоянието от очите до устата и така нататък — и стигнаха до заключението, че това е един и същи човек. Променил е външния си вид, очевидно в опит да заблуди враговете си. Някои доклади твърдят, че си е направил пластична хирургия и се е отцепил. Други доклади настояват, че продължава да работи за собственото си правителство.

— Има много начини да работиш за собственото си правителство — сурово отсече лукавият селянин.

Президентът Лю Ан погледна часовника си. — Оценявам новата информация, господа. Но не мога да закъснявам за срещата си с Индустриалния комитет. Не го приемат много добре. — Той стана и се извини с малък поклон.

Срещата обаче продължи.

— Да се върнем към въпроса на президента — каза Уан Цай. — Не трябва да го отхвърляме с лека ръка. Доста просто е. Защо?

— Защо наистина е важен въпрос — каза белокосият мъж, известен като лукавия селянин, и се обърна към другаря Чао. — И по-точно, защо убиецът е все още жив? Когато се срещнахме последния път, ти каза, че си взел мерки.

— Може би той е дори по-лукав от теб — кротко отвърна другарят Чао.

14-и район, който се простираше по продължение на булевард „Монпарнас“, някога беше предпочитан от американската общност в Париж. Но Амблър се съмняваше, че това е била причината Фентън да избере района за тайната си квартира или поне за една от тайните си квартири, защото Амблър подозираше, че той има много такива. През обичайния лабиринт от еднопосочни улици пътните артерии отвеждаха безспирния поток на трафика към „Орли“ и южните индустриални зони. Протестиращите — вид, който беше така определящ за Париж, както бездомните за Ню Йорк — отдавна си бяха харесали „Данфер Рошеро“, на кръстовището на двете главни улици. Но дори и не толкова натоварените отсечки предлагаха разнообразие от ресторантчета, нощни клубове и кафенета. Човек трябваше да навлезе по-навътре в квартала, преди да стигне до притихналите жилищни кътчета. Улица „Пуленк“ №45 беше в едно такова място. Фентън беше дал адреса на Амблър при срещата им в Монреал. На този адрес Амблър трябваше да докладва след изпълнението на мисията „Дешен“. След единственото му посещение в регионалния клон на Стратегически решения, той вече беше забранена територия за него.

Улица „Пуленк“ №45 впечатляваше единствено с неугледността си. Постройката можеше да бъде взета за кабинет на местен оптик или зъболекар. На прозорците на преддверието се виждаха мръсни венециански щори, по другите прозорци увивни растения висяха от декоративни кашпи в безплоден опит да се създаде ведро настроение.