Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Кой е партньорът ти?

— Обещах да не казвам. Не още. Едно нещо, което ще научиш за мен, Таркин, е, че съм мъж на думата си.

— И аз те призовавам да държиш на нея — сопна се Амблър. — По дяволите, Фентън, казах ти, че искам да ми платиш със знания. Мислиш ли, че мога да приема такова левашко извинение?

Червендалестото лице на Фентън се зачерви още повече.

— Не съм такъв, Таркин — твърдо отсече той. — Партньорът ми много иска да се срещнете. А сега дори повече. Въпрос на броени дни е. И междувременно няма да си клатиш краката. Знам, че оперативен агент като теб сигурно изгаря от нетърпение да се върне на работа. На този етап няма назначение, което не бих ти поверил. Не много неща на този свят са толкова добри, колкото ги рекламират. Но ти си такъв, Таркин. Такъв си.

— Какво мога да кажа? — неутрално отвърна Амблър. Нишката на Ариадна. Открий накъде води.

— Имам един истински вълнуващ проект за теб. Но не си приготвяй ските още. Имаме още само една задача за теб тук.

— Още една?

— Човек, който наистина трябва да се убие — каза Фентън. — Извини ме за директните думи. Но този е малко коварен.

— Коварен — повтори агентът.

— Какво да ти кажа. „Консулски операции“ вече са издали заповед „неспасяем“ за него. Вкарали са най-добрите си хора в това. Но когато се стигне до истински действия, винаги опират до мен. Защото не могат да оставят нищо на случайността. Включете Фентън и резултатите са гарантирани. И сега аз вкарвам най-доброто, което имам. И това означава теб.

— Разкажи ми повече за мишената.

— Говорим за човек с първокласни умения, обучен до съвършенство. Първокласен агент под прикритие, който е станал малко лош.

— Звучи ми като неприятности.

— Можеш да се обзаложиш. Най-лошото, което би могло да се предполага.

— Кой е? — простичко попита Амблър.

— Социопат, който има тонове правителствено разузнаване в главата си заради опита си в оперативната работа и в офиса. — По израза на Фентън личеше, че е сериозно разтревожен. — Знания от първа ръка за всевъзможни правителствени тайни, кодове за достъп, оперативни процедури, каквото се сетиш. И е напълно полудял. Всеки ден, в който този тип си поема въздух, е ден, в който страната ни е в риск.

— Благодаря ти за обобщението. Но имам нужда от име за начало.

— Разбира се — каза Фентън. — Името на обекта е Харисън Амблър.

Оперативният агент пребледня. Фентън повдигна вежди.

— Познаваш ли го?

Амблър се мъчеше да диша нормално.

— Да кажем само, че имаме обща история.

Ленгли, Вирджиния

Клейтън Кейстън се върна към досието на пациента, което беше пристигнало същата сутрин, като огледа набързо цветното копие на малката фотография. Красиво, но незабележително лице, с нещо почти жестоко в острата правилност на чертите. Но Кейстън не отдели много време на образа. Някои следователи обичаха да слагат „лице“ на обекта, който проучваха, но той не беше от тях. Дигитални подписи, схеми на плащания — тези неща бяха много по-разкриващи, отколкото условните подробности на онова, което човек вече знаеше — че въпросният обект има две очи, нос и уста.

— Ейдриън? — извика той.

— Да, Шифу — отвърна Ейдриън, притиснал длани една към друга в умолителен жест на шеговита почит. Шифу , беше научил Кейстън, означаваше „инструктор“ и беше почетно звание, използвано във филмите за бойни изкуства. Младежът имаше любопитно чувство за хумор, замисли се Кейстън.

— Имаме ли напредък със списъка на персонала от отделение 4-З?

— Не — заяви Ейдриън. — Но получихте искания 1133А, нали?

— Да, наистина. Впечатлен съм от експедитивността.

— Плюс това видяхте, че се добрах и до истинско копие от досието на пациента с истинска негова снимка.

— Така е.

— Що се отнася до списъците на персонала, ами… казаха ми, че сега ги обновяват.

— Ще вземем каквото имат.

— И аз това им казах. Но не стана. — Ейдриън замислено прехапа долната си устна, а златната му обица просветна на флуоресцентната светлина. — Трябва да отбележа, че не е лесно. Заклевам се, те буквално заковават с летви прозорците.

Кейстън вдигна вежди с престорена критичност.

— Буквално буквално или фигуративно буквално?

— Не се тревожете, не съм се предал.

Кейстън поклати глава, усмивката му се стопи и той се облегна назад на стола си. Безпокойството му нарастваше. Данните, които получаваше, сякаш бяха предварително сдъвкани. Подготвени. Сякаш бяха предназначени за очи като неговите. Предоставяше се нова и нова информация за Таркин — касаеща назначенията му като член на Отряда за политическа стабилизация към „Консулски операции“. Но нямаше и троха по отношение на цивилната идентичност на Таркин. И абсолютно нищичко по въпроса как е бил задържан в заведението на остров Париш. При нормални обстоятелства този процес включваше огромна писмена работа. Но по някаква причина документите, касаещи затварянето на Таркин, не бяха налице. Остров Париш беше строго охранявано правителствено заведение; разполагаше с подробни досиета на всеки служител. Въпреки това всеки негов опит да проникне до личните досиета в отделението беше осуетяван. Кейстън се съмняваше, че чиновниците са съучастници; той дори се съмняваше, че колегите му в Държавния департамент биха се осмелили да възпрепятстват разследването му. Но това означаваше, че блокиращият агент или агенти бяха на съвсем друго ниво — или по-ниско, под радара, или по-високо, над разследващи действия.